Учениците не желаели да приемат предупрежденията на Исус за предстоящата Му смърт. С цялата си амбиция за национално величие те Го възприемали не такъв, какъвто е, а какъвто искали да бъде. Реалността на кръста превръщала мечтите им на пух и прах. Но когато при кръщението на Исус небесният Баща обявил пред света Своята дълбока обич към Сина Си, те прозрели любовта, нежността и чувствителността на Бог и Неговия Син. Тогава те Го обикнали още повече, а сърцата им били раздирани от егоизма, гордостта и себеугаждането на хората, които не Го приемат и познават. И ние, както учениците, ако не можем да проумеем и приемем нежната любов на Бога, сърцата ни не могат да бъдат смекчени, за да тълкуваме правилно Неговите решения.

Неразбирането на кръста кара хората да забравят агонията, през която Исус минава, когато е презиран, мразен и отхвърлян; но Той не желае да се откаже от онези, които Го отричат. Като Негови творения, Той обича и тези, които Го отхвърлят и презират. До последно се надява, че ще се върнат при Него. Бог оставя хората да изпитат известни последици от безумието си, за да разберат какво вършат и да получат шанс за по-добър избор. Но когато те упорстват в злото и закоравяват сърцата си срещу Него и призивите, които Той изпраща чрез Своите вестители, Господ все повече оттегля защитата Си от тях. Те продължават да се бунтуват и този цикъл се повтаря в низходяща спирала, докато на Бог не остава нищо повече, което може да направи. Това Му причинява огромна болка. Такава болка ние, като грешници, бихме посрещнали с мъка, гняв и отвращение. Ние никога не бихме позволили на някой да ни причинява това отново и отново. Но Христос го направи, издържа докрай и ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас.

Исус е умрял със смъртта на онези, които в края на времето отказват спасението и предпочитат по-скоро да умрат. Ако Исус е умрял със смърт, различна от тази в края на времето, Той не е платил заплатата на греха. Въпросът е: Претърпял ли е Исус „огньовете на пъкъла“? Ако последната смърт на нечестивите е резултат от изгарянето им в пламъците на пъкъла, и Исус не е платил тази цена, тогава Той не е платил наказанието за греха. Преживял ли е Исус огън на кръста?

Единственият начин за изобличение на злото е, когато в контраст, се разкрие Божият характер. Разкриването на Божия характер е като поглъщащ огън за нечестивия. Когато грешникът усеща чистотата, себеотрицанието и благодатта на Бога, сравнени със собствения си егоизъм и зла природа, чувството за вина е като огнена жар в сърцето му.

Цялото това преживяване е било понесено от Христос на кръста. Той търпял огньовете на пъкъла. Почувствал смазващата тежест на греха върху Себе Си. Това, което Той е преживял на кръста е което ще преживеят и нечестивите в края на времето.

Ето как Павел свързва вършенето на добро за онези, които не го заслужават, с огнени въглени за душата: „ако неприятелят ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, дай му да пие; защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му.“ Римл. 12:20

Когато израилтяните видели славата на Бога на планината Синай, тя им изглеждала като пояждащ огън: „И видът на Господната слава на върха на планината беше като огън пояждащ в очите на израилевите синове“. Изх.24:17. Защо е огън, който пояжда, опитва се да ги изплаши ли? Не! В Песен на песните 8:6 е написано от Соломон, че любовта е като буен огън. Огънят в Писанието е символ на любовта. Бог се изявява като огън, защото Той е Любов. За праведните горенето на безкористната Божия любов в сърцето е красиво. Но когато тази любов се разкрива пред егоистичен човек, чувството за вина, което преживява сърцето му е толкова силно, че причинява физическа болка и усещане за обгаряне:

„…И скръбта ми се раздвижваше. Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън“ Пс. 39:2-3.

„Затова, така казва Господ Бог на Силите: Понеже изговарят тия думи, Ето, Аз ще направя Моите слова в устата ти огън...“ Еремия 5:14

Прелестта и красотата на Христовия характер ще бъде разкрита напълно при Неговото идване и това откровение ще бъде огън, който е радост за праведния и смърт за нечестивия.

Ето какво са преживели учениците в деня на Петдесетница: „И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. И им се явиха езици като огнени и седна по един на всеки от тях“ Деяния 2:2-3. Писанията ясно ни казват, че ще има хора, които могат да живеят в този огън на Божия характер.

А ето какво преживяват и нечестивите: „Грешните в Сион се боят, трепет обзема безбожните: Кой от нас може да обитава при огън пояждащ? Кой от нас може да обитава при вечни пламъци?

Който ходи праведно и говори правдиво, презира печалбата от насилия, който отърсва ръцете си, за да не приема подкупи, запушва ушите си, за да не чува за кръвопролитие и затваря очите си, за да не гледа зло“ Ис. 33:14-15

Докато нечестивите са смазани от вината на греховете си, сърцата на тези които уповават на Христовите заслуги горят от любов и благодарност.

В края на времето грешникът ще получи своята заплата. “Защото заплатата на греха е смърт...“ Римл.6:23. Грехът плаща заплатата. Това е съкрушителната тежест на вината и осъзнаването на факта, че докато през целия си живот грешникът отхвърля умоляванията на Христовия Дух, той ежедневно е пробождал Христос с грубите си думи и безчестното си отношение към другите. Когато грешникът осъзнава всичко онова, което е направил на Христос по време на своя живот, собственото му усещане за справедливост ще изисква смърт. Подобно на Каин, грешникът ще извика: “Нечестието ми е по-голямо, отколкото може да бъде простено.”

За Луцифер се казва, че бил „…печат на съвършенство, пълен с мъдрост, съвършен по хубост, херувим засеняващ, ходещ сред огнените камъни… докато се намери беззаконие в тебе…“ Езек.  28:12-17.

Кои са огнените камъни сред които Луцифер ходел? Във Второз.33:2 се казва: „Господ дойде от Синай… От десницата Му излезе огнен закон за тях“. Този „огнен закон“ беше записан на каменни плочи. Така че: възможно ли е „огнените камъни“, сред които Луцифер е ходел в Небесния рай, да са референции към Божия закон – този, който сега сатана така яростно атакува? Бог ги нарича „огнени камъни“, защото те сочат към Божия закон, който причинява такова мъчение на нечестивия. Той действително е един огнен закон и е даден с любов, но нечестивите се чувстват осъдени от него, защото той е отражение на Божия характер.

Писанията ни казват как ще умре Сатана: „Ти оскверни светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия; затова извадих отсред теб огън, който те пояде, и те обърнах на пепел по земята..“ Ез.28:18. Текстът представя една последователност как се случва това: Сатана се осквернил от многото си беззакония и продаването им на другите; Следващата дума, „затова“, показва произтичащите от това последици; „Ще извадя огън отсред тебе“ – огънят на вината. Бог „изважда“ огън отсред сатана чрез разкриването на Своя характер на любов. Огънят, който излиза от Сатана, роден от неговата вина заради нечестието, ще го пояде; Сатана се обръща на пепел.

Любящата чистота и святост на Бога са толкова безкористни че водят до пълно и цялостно себеосъждане, излизащо от сърцето като изгарящ огън. Този процес поглъща Сатана.

Има мнозина, които описват окончателната смърт на нечестивите като умъртвяването на едно заболяло куче, което е риск за живота на останалите. Затова животното трябва да бъде умъртвено. Проблемът с тази аналогия е, че собственикът на кучето не запалва бавно горящ огън, който гори кучето в продължение на няколко дни, докато то е все още живо, карайки го да квичи и да вие от агония преди най-накрая да умре. Тази идея идва от едно закоравяло сърце. Нашият небесен Баща никога не би направил нещо подобно. Щом веднъж сте познали любовта на Бога, не е възможно да Го обвините в бавно измъчване и лично изтребване на милиарди от Неговите деца. Причината, поради която тази идея е приемана почти по целия свят и преподавана в християнския свят е заради отказа реалността на кръста да влезе в сърцето. Закоравявайки се към истината за чувствителността и нежността на Бога, сърцето, както бе при учениците, се отваря за възможността Бог да изпраща огън, за да изгаря физически живи хора.

Любящ Баща никога не би изгарял живи Своите деца, изливайки върху тях разтопена сяра, докато пищят в смъртна агония. Да се вярва, че Бог е в състояние да направи това, показва само едно неразбиране на отношението на Отец и Сина и благодатта, която се излива от тях към Вселената.

Нека послушаме Божия умоляващ глас, когато взема едно малко дете, притиска го  до гърдите Си и ни казва: „докато не станете като едно невинно дете, не можете да влезете в небесното царство”. Не закоравявайте сърцата си както израилтяните, за които Бог казва: „Всякога се заблуждават в сърцата си и не са познали Моите пътища…Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си.“ Евр.3:10,15

Ако изберете да не приемате себеотричането на кръста, вие сте в опасност от закоравяване на сърцето, докато четете Библията по един загрубял начин и приписвате на Бога болката и смъртта на милиони хора през цялата човешка история. Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си.

Следва продължение