Юдейските водачи влагали много енергия в опита си да се хванат за думите и действията на Христос, така че да могат да Го обвинят в грях и да Го убият. Един от многото залагани капани на Исус е описан в евангелието на Йоан: „И рано сутринта пак дойде в храма и целият народ дойде при Него, и Той ги поучаваше. А книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, хваната в прелюбодейство и Му казаха: Учителю, тази жена беше хваната в самото прелюбодеяние. Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво казваш? Йоан 8:2-5.

За фарисеите това изглеждало като перфектна клопка. Ако Исус опитал да спаси жената от смърт, можели да Го обвинят, че нарушава закона на Мойсей. Ако я осъдел на смърт, можели да Го представят пред римския управител, като автор на подривна дейност.

Мойсей действително бил писал в Закона: Ако мъж и жена прелюбодействат, „…тогава да изведете и двамата при портата на града и да ги убиете с камъни и…така да отмахнеш злото отсред себе си. Вт. 22:24; а Исус вече бил казал, че не е дошъл да унищожи Закона и че нищо от него не трябва да се променя.

Тази жена била хваната в самия акт на прелюбодейство и според Закона заслужавала да бъде убита с камъни. Жената била хвърлена в нозете на Този, Който е дал Закона на Синайската планина и произнесъл „не прелюбодействай“ и сега трябвало да издаде Той присъдата Си. Нейните обвинители чакали да видят какво ще направи.

Исус се навел и започнал да пише в прахта. „След това Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея. Йоан 8:7. Това явно не било според сценария на фарисеите. Но Исус само изразявал същия принцип, който бил даден на Мойсей по отношение на друг случай за убиване с камъни, при който човек хули Бога: „Който похули Господното име, непременно да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни… Който убие някой човек, непременно да се умъртви.“  Левит 24:16-17 и: „Кажи на цялото общество израилтяни: Свети бъдете, защото Аз Господ, вашият Бог, съм свет“. Левит 19:2

Какво става тук? Личността, която богохулства трябва да бъде умъртвена с камъни, но и всеки, който убива друг човек, трябва да бъде умъртвен. Ако някой убива друг с камъни, тогава това не е ли убиване на друг човек? Това не би ли го квалифицирало като някой, който трябва да бъде умъртвен?

Възможно ли е това да е свързано с думите на Исус, когато казвал, че само един свят човек, който няма грях, има правомощията да умъртви някой друг. Исус е единственият без грях и когато пишел по пода на храма, Той давал истинското духовно приложение на написаното в закона. Когато Исус казал на фарисеите: „Който е без грях, нека пръв хвърли”, Той произнесъл смъртната присъда жената. Не се опитал да свали обвинението срещу нея, а го запазил. Тя вероятно е била сигурна, че ще умре.

Чрез написаното на земята Исус напомнил на фарисеите, че не са безгрешни. Тогава всички обвинители на жената си тръгнали, Законодателят я попитал къде са, а тя отговорила, че са напуснали. По този начин нейният случай бил изцяло в ръцете на Законодателя. Той заявил: „Нито Аз те осъждам, иди си и не съгрешавай вече“.

Законодателят ни показва как Той винаги е възнамерявал да използва закона - да дава милост. Ако бе оправдал жената, тя не би имала нужда от милост, но Той произнесъл присъдата, за да може да покаже милост. Това е целият процес на закона. Законът ни довежда при Христос, за да можем да бъдем оправдани чрез вяра (Гал. 3:24).

В закона на Мойсей се казва: Ако един мъж има подозрения, че съпругата му е извършила прелюбодейство, той трябва да я заведе при свещеника, който вземал свята вода и слагал в нея пръст от пода на скинията. После слагал в ръцете на жената хлебния принос за ревност и държал в ръката си горчивата вода, която докарва проклятие. И казвал: Ако никой мъж не е лежал с теб, да останеш неповредена от тази горчива вода; но ако си прегрешила и си се осквернила с друг мъж, ГОСПОД да направи тази вода, която докарва проклетия, да влезе във вътрешностите ти, да надуе корема ти и да изсуши бедрото ти! И жената да каже: Амин, амин. После свещеникът да напише тези клетви на книга и да ги заличи с горчивата вода; Числа 5:16-23.

Мъжете, довели жената при Исус, получили убеждение за грях от Светия Дух (символизиран чрез свята вода) и това предизвикало „подуваща горчивина в коремите им“ и „изсушаване на бедрата им“.

Вместо да изповядат греховете си и да бъдат опростени, тези мъже си тръгнали мълчаливо, носещи вината си, която прояждала костите им.

Исус простил греха на тази жена; Той изличил написаното от нейния грях с горчивата вода, която Той трябвало да изпие на кръста. Така тя повече не била осквернена. Можела да си отиде свободна. Тя открила Духа на Исус в сърцето си.

Колко ужасно тъжно е вярването на юдейските водачи, че според волята на Бога тази жена трябвало да бъде убита с камъни. Ако тези мъже имали свободата да приложат закона както желаят, те биха взели камъни и убили жената. Това всъщност се случило със Стефан: Но те… единодушно се спуснаха върху него, и го изведоха вън от града… и хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше и казваше: Господи Исусе, приеми духа ми! Деяния 7:57-59.

Тези мъже вярвали в Бог, който наказва грешниците, като ги убива с камъни. Можем ли да си представим как тази бедна млада жена е ударена с един голям камък и пада с ужас на земята? Сагата би завършила с лежащ на земята обезобразен и окървавен труп, като предупреждение срещу всички, че Бог не е за подиграване и съгрешилия ще плати с живота си. Тази картина, изпълва ли ви с чувство на любов към такъв Бог? Бихте ли искали винаги да се радвате в присъствието на едно такова същество, което смазва грешниците, подобно на безполезно насекомо?

Следва продължение: Защо Мойсеевият закон заповядва убийство с камъни?