В един малък град живеели две семейства, съседи. Едните постоянно се карали, животът им бил низ от кавги,обвинявайки се един друг за всички проблеми и несрети. При другите било тихо, спокойно и мирно. Чудела се сприхавата домакиня на щастието на съседите. Завидяла, повикала мъжа си и казала:
     - Иди скришно и виж, как така се получава при тях, та всичко е тихо и гладко и не се чуват никакви кавги и спорове.

Отишъл мъжа у съседите, промъкнал се тихо и се скрил в един тъмен ъгъл. Зачакал любопитно, дошъл момента и започнал да наблюдава. Дошла си домакинята, подпявала весела песничка и привеждала всичко в дома в порядък. Шетала насам- натам, слагала масата. По едно време взела една скъпа ваза и внимателно я избърсала от праха. В този момент звъннал телефонът, жената се разсеяла и поставила вазата накрая на масата. Отишла бързо до телефона.Тогава мъжът й влязъл в стаята да търси нещо и минавайки покрай вазата я бутнал, тя паднала и се счупила, на много парчета. А вазата била много хубава и скъпа!
      “Какво ли ще стане сега?” – си помислил съседът, и се приготвил да слуша кавга.
      Дошла жената, въздъхнала със съжаление и казала тъжно на мъжа си:
      - Прощавай, скъпи. Аз съм виновна. Така небрежно я поставих върху масата, как няма да падне.
       - Ти какво, мила? Аз съм виновен. Бързах и не забелязах вазата, бях крайно несъобразителен, извинявай, ще купим нова, когато можем!  Е, добре, дано повече да не се случват такива работи, почистили парчетата от вазата и седнали да вечерят.
       …Свило се сърцето на съседа, върнал се вкъщи разстроен и замислен. Жена му го попитала припряно:
       - Защо толкова се забави? Видя ли нещо съществено?
       - Да!
       - Е, как са нещата при тях?
       - Ами там всички са виновни, а пък  при нас, всички сме прави…

Източник http://www.smisl-zhizni.ru

В истинската любов не е важно да си прав, важно е да си добър!