
Божият морален закон е даден в Изход 20:1-17.
1. „Аз съм Йехова, твоят Бог...да нямаш други богове освен Мене.” Тази заповед утвърждава, че има само един Бог и Той изисква поклонение само на Него. Зависимостта от нещо друго, освен от Бога, безразлично дали е богатство, знания, положение или приятели, ни поставя в опасност. Ако обичаме нещо друго повече от Бога и му посвещаваме най-добрите си сили, то ни става бог и ние се оказваме нарушители на първата заповед.
2. “Не си прави кумир или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш...” Втората заповед забранява идолопоклонството. Бог не желае да Му служим чрез видими, материални образи. Съвременните икони и скулптури, на които хората се молят, представляват модерно идолопоклонство. Те са продукт на човешко майсторство: “Всички, които образуват изваяни идоли, са за посрамление... Кой е оня, който прави един бог или излива изваян идол, съвсем безполезен?... Ковачът кове брадва... дърводелецът простира връв, начертава идола с тебешир, изработва го с длета... и образува го по човешки образ, според човешка красота, за да стои вкъщи. Отсичайки си кедри, и вземайки пърнар и дъб, той си бе избрал между горските дървета едно... Една част от него той изгаря в огън, с друга част готви месо да яде, изпича печиво и се насища... и останалото от него прави изваяния си идол. Коленичи пред него и му се покланя, и му се моли, казвайки: избави ме защото ти си мой бог.” (Ис.44:9-17)
Мойсей предупреждава във Втор.1:11,12,15-18 “Вие се приближихте и застанахте под планината и тя гореше в огън до сред небето... Господ ви говори изсред огъня; вие чухте гласа на думите Му, но не видяхте никакъв образ, само глас чухте. Внимавайте, защото в деня, когато Господ ви говори в Хорив изсред огъня, вие не видяхте никакъв образ, да не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или жена...”
Тази заповед не забранява използването на художество с религиозен сюжет. Осъдено е поклонението и обожаването на образите. Има съществена разлика между картина с религиозна тематика и идол (икона). Картината се превръща в идол, ако извършваме религиозно поклонение и служба пред нея, ако се молим пред нея.
3. „Не изговаряй напразно името на Господа твоя Бог, защото Господ няма да смята безгрешен онзи, който изговаря напразно името Му.” (Изх.20:7) Думата преведена “напразно” означава “фалш”, “суета”, “празнота”. Главната цел на третата заповед е да внуши респект. Божието име е свято и не бива да се произнася безгрижно и непочтително. Някои имат лошия навик многократно да споменават Божието име в обикновени, лекомислени разговори, а други кълнат, използвайки святото име. Всичко това е грях според третата заповед. Божието име трябва да бъде изговаряно със страхопочитание, и то само при подходящи случаи, когато говорим за Бога или в молитва. Третата заповед осъжда и лицемерната претенция за набожност, ако не живеем съгласно божествените предписания.
4. “Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти, защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови седмия ден и го освети.” (Изх.20:8-10) Четвъртата заповед говори за почивния ден.
5. “Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоят Бог.” (Изх.20:12) Почит към родителите. Те са Божии представители пред децата и трябва да бъдат първия авторитет за тях. Докато децата са под възрастта на моралната отговорност, трябва да проявяват послушание към родителите. По-късно дължат почит и уважение към тях, а когато родителите остареят, и синовна грижа. За съжаление днес мнозина изоставят немощните си родители, но заповедта ни казва, че почитта към родителите е условие за дългоденствие.
6. “Не убивай.” (Изх.20:13) Отнемането на човешки живот е тежко престъпление, защото всеки живот е свят. Но Библията осъжда и моралното убийство като нарушение на шестата заповед. Исус включва в нея също гняв и презрение: “Чули сте че е било казано на старовременните: Не убивай и който убие се излага на съд. А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, излага се на съд” (Мат.5:21,22). Йоан прибавя и омразата: “Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец, и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.” (1Йоан:3:15). Тази заповед забранява не само насилие над тялото, но и нещо, което е с далеч по-големи последици - нараняване на душата. Лошите и оскърбителни думи също убиват.
7. „Не прелюбодействай.” (Изх.20:14) Тази заповед се отнася не само за изневяра на партньора в семейството, но и за блудство и разврат. Седмата заповед закриля брака, който за християнина е скъпоценен като живота. Всяка нечистота в мисли, думи и дела се осъждат от нея. Исус казва в Мат.5:27,28:
“Чули сте, че било казано: Не прелюбодействувай. Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.”
8. “Не кради.” (Изх.20:15) Правото на собственост трябва да се зачита от другите. Тази заповед урежда материалните отношения между хората. Тя забранява всяко нечестно присвояване на благата на другия и важи еднакво за работодателя и за работника. Фалшификациите, невярно представяне на качествата на стоката, употреба на фалшиви везни са дела на крадец, колкото и джебджийството или обир на магазин. Присвояване чужди вещи или пари, защото притежателят им е забравил или използване на държавни материали за лични цели, е чиста кражба.
9. “Не свидетелствувай лъжливо против ближния си.” (Изх.20:16) Лъжесвидетелството е било винаги смятано за сериозно провинение против обществото. Но тази заповед се нарушава често чрез злословене на другите, чрез клевети и клюкарство и чрез всяка изговорена лъжа. Днес мнозина считат, че не може да се живее без лъжа. Някои твърдят, че има бели и черни лъжи, но заповедта е категорична и пределно ясна. Всяка лъжа е грях. Деветата заповед може да бъде нарушена и с мълчание, когато някой е осъждан несправедливо. Може да бъде нарушена и със свиване на раменете и вдигане на веждите.
10. “Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.” (Изх.20:17)
Тази заповед прониква в подбудите на нашите постъпки. Тя установява принципа, че самите ни мисли са под юрисдикцията на Божия закон и че ние сме толкова отговорни за мислите, колкото и за делата си. Поддържането на неправа мисъл предизвиква неправо желание, което след време ражда неправо действие. Човек може да се въздържа от прелюбодейство поради санкция, която би последвала, но в очите на небето той може да е толкова виновен, колкото и ако би извършил деянието. Тази заповед осъжда и завистта.
В основата на моралния закон стои любовта. Христос обобщи десетте заповеди в два основни принципа: любов към Бога и любов към човека:
“И един от тях законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: Учителю, коя е голямата заповед в закона? А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”. Това е голямата и първа заповед. А втора подобна на нея е тая “Да възлюбиш ближния си както себе си”. На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.” (Мат.22:35-40) Ап. Павел коментира: “...защото който обича другиго, изпълнява закона. Понеже заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не пожелавай, и коя да е било друга заповед се заключват в тия думи: “Да обичаш ближния си като себе си”. Любовта не върши зло на ближния, следователно любовта изпълнява закона.” (Римл.13:8-10). Апостол Яков установява неделимостта на закона: “Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно, бива виновен във всичко. Понеже Оня, Който е рекъл “Не прелюбодействувай”, рекъл е и “Не убивай”. Тъй че ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.” (Яков 2:10,11) Това означава, че трябва да приемем закона като единно цяло, защото Законодателят е Един. С други думи ние нямаме право да категоризираме заповедите като важни и маловажни. Нямаме право да мислим, че някои от заповедите са подходящи за съблюдаване, докато други не са. Съгласно логиката на апостола достатъчно е да нарушим една и ставаме нарушители на закона изцяло.
Божият морален закон е идеален и не бихме могли да го удовлетворим, каквито и старания да положим. Затова се нуждаем от вярата в Исус и Неговата благодат, чрез която биваме простени и оправдани. Но вярата не анулира закона, а го утвърждава: “Тогава чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! но утвърждаваме закона.” (Римл.3:31); и “Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон а под благодат? Да не бъде?” (Римл.6:15)
Само чрез вяра в Христа можем да достигнем все по-пълно покритие на живота ни с великите принципи на Божия Закон.
дето Никой не го е Чул , ни видял.....
не се хабете ,ТВа четиво/КНига на КНигите/
не е за нормални хора .....
..да не говорим за блогъри !!
Успокойте топката и...лапайте на Дядото
СФИРКАТА !!
Архангел Михаил не е посмял да произнесе против дявола хулителна присъда, та аз ли - против теб!?! Господ да те смъмри, сатано!
Не, не бях се замисляла над такова тълкуване на Втората заповед. Винаги съм я приемала като забрана на преклонението пред идоли, били те живи хора или други богове... Много забравяна заповед, впрочем!:)
Освен това имам уточняващ въпрос за препинателните знаци в края на заповедите.
"Не убивай" да речем, с точка, удивителна или запетая е накрая?;)
Не се шегувам, сигурна съм, че не си виждала скрижалите лично. Знам, че ще разбереш въпроса!:))
И накрая, за разтоварване - наистина е неприятно, че в Десетата заповед нищо не е споменато за мъжът на ближната. Този пропуск и до днес поражда сериозни спорове в компаниите на грешници като мен!:(( В нарушение на Третата заповед, разбира се!:))
Наистина, Вандела - в основата е Любовта!
че нямат Вяра в сърцата и Любов към Бог.
Десетте Божи заповеди винаги съм тълкувала
и приемала като ръководство за праведен
и честен живот на всеки християнин.
А за греха... дълга и многопластова тема...
С доброта и уважение, с обич и вяра -
стават чудеса... Бог наистина ни поставя
на изпитания, на тестове и справедливо съди...
С благодарност и вяра !
Не се шегувам, сигурна съм, че не си виждала скрижалите лично. Знам, че ще разбереш въпроса!:))
Признавам, не съм наясно с препинателните знаци в края на всяка заповед. Чела съм нещо от рода: не трябва да се превежда "Не кради" например, а: "Да не крадеш" и така за всички...
То е ясно, че каквото за жената на ближния, такова и мъжът на ближната, но все пак Азнавур пее "на мой приятел си женааааа" :)
Десетте Божи заповеди винаги съм тълкувала
и приемала като ръководство за праведен
и честен живот на всеки християнин.
С доброта и уважение, с обич и вяра -
стават чудеса... Бог наистина ни поставя
на изпитания, на тестове и справедливо съди...
С благодарност и вяра !
Колко хубаво и ясно си го казала, Таня! Слагам моя Амин! на думите ти; Да бъде!
Ааааа! Да, точно така беше: Ако си посветен на Бога, няма да имаш желание да грешиш. И тогава заповедите звучат така, както си ги написал: "няма да крадеш"; "няма да убиваш" и т. н.
Благодаря ти, Генади! :)

2. Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си
3. AMENO
4. Усмихни се
5. 23 Псалм
6. 7 цвята
7. една сълза
8. Животе, мой!
9. Довиждане
10. Библията - ф.
11. Отец на всички
12. сбогуване с всички
13. Благодаря Ти, Гсподи
14. Добрият пастир
15. Учени за вярата си
16. Шуберт
17. Демис Русос
18. Бог да пази България
19. Шопен
20. класич. китара
21. Сиртаки
22. Тиха нощ
23. защо ми е толкова мъчно за фреди...
24. ФЕЯ след земетресението
25. Джери Франклин
26. сервиз за лаптопи