Цяла нощ валя. Слушах капките по прозореца. Сутринта спря. Излязох на терасата да видя какво е времето. Погледнах нагоре. Синьо...
          Синьо! Този цвят е специален. Има си име: небесно синьо.
          А въху него –  разпръснати ефирни, нежни като коприна бели облачета. Някои се разсейват, а други имат по-определена форма и бавно плуват в пространството. Каква необятна синева! Простор и светлина.
         Слънцето огряваше капките по дърветата и те блестяха като бисерчета по мокрите листа. Такава красота може само Бог да създаде! Иска ти се да дишаш и някакси да я вдъхнеш! Да я възприемеш не само с очите, а с цялата душа.            А какво ли е по-нататък, зад небето! А още по-нататък? А още по?                Господи! Искам да съм Там! Искам да надникна в необятния Космос, да видя други планети, да стъпя на звездите. В този огромен свят, безкраен Всемир, необхватен Универс, аз съм по-малка от прашинка. Стига ли до Теб копнежът на сърцето ми?              Моля Те, вложи този копнеж и в сърцата на децата ми, на Красимир и на брат ми.              И на всички от моя молитвен списък.              И на всички хора по цялата земя!

 

              АМИН!

Това се страхотно !

Възхитително е как Бог е подбирал и съчетавал цветовете в природата. С каква любов е създавал всичката тази красота за нас! :)))

че молитвата ти е не само за твоите мили, даже не само за близките от молитвения ти списък, а за всички хора по цялата земя.