Един шегаджия казваше: „Много е лесно да откажеш цигарите. Аз съм го правил сто пъти!” Аз също съм го правила много пъти, но в мен винаги е оставало едно напрежение, едно желание пак да запаля. И... пак пропушвах. Най- трудно е в  компания. А с кафето?!? То е цял ритуал! В къщи или на работа – кафе без цигара не върви!           Когато тръгнах на църква, забелязах, че другите около мен не пушат. Хм! Изглежда в църквата е забранено. Ходихме на излет – и там не пушат. Значи... християните не пушат. Хубаво. . . Значи и аз няма. От днес. Не! От утре... Или по-добре да си изкарам уикенда; от понеделник няма да пуша. Зарекох се, край! В понеделник като отида на рбота, да видим колежките ми дали ще забележат!       Ами... отказах ги. От една страна се чувствах горда колко съм волева, а от друга завиждах на колежките си за „свободата”.  „Хайде, хайде! Запали си, не си наказвай душичката!” – уговаряха ме.  Аз наистина си наказвах душичката. Пушеше ми се!        Един ден в църквата имаше проповед за вярата и делата. Проповедникът каза, че никой не може да „спечели” вечен живот с добрите си дела. Никой не е толкова добричък, че да заслужи Божието одобрение. Затова спасението е дар от Бога. Казва се БЛАГОДАТ. Бог подарява на всички, които повярват в Исус спасение и вечен живот. Не е необходимо да изпълняваме някакви религиозни ритуали, да се обричаме в нещо. Достатъчно е само да вярваме. И други неща каза: за Разпятието на кръста, за греховете ни; за промяната, за послушанието, но умът ми вече беше на друго място и не го зопомних. Най-важното разбрах: СПАСЯВА НИ САМО ВЯРАТА В ИСУС!        Е, щом е така, аз...да си пуша. Ритуали, вричания, обети – нямат значение. Не бях си хвърлила цигарите, извадих ги от скритото място и запалих. Колко добър и великодушен Бог!        Колежките ми много ми се зарадваха. Те пък, заразени от мен, решиха да намалят цигарите – да пушат само в компания. Един ден гледам: две колежки в коридора – пушат си: „Е! Нали само в компания щяхте да пушите...какво стана?” – опитах се да ги смъмря.  „Аааа, ами ние двете сме си компания!”          Та... така. Присъединих се и аз към „компанията”.         Това беше предпоследният ми опит да откажа цигарите.           

"Шегаджията" се казва Самюъл Клемънз, сиреч Mark twain.

Но Марк Твен ги е отказвал "хиляди" пъти. А аз говоря за мой познат - зевзек, който е далеч по-скромен: сто пъти.
Марк Твен е завиждал на Адам, защото каквото кажел (Адам), можел да бъде уверен, че никой преди него не го е казвал.
След Адам всичко, каквото кажем, някой преди нас вече го е казал...
Благословена събота! Слънчев и топъл есенен ден!
:)))

Хаха това с цигарите е така, за съжаление мой познати пробват с воля по същия начин. Доста не успешно, трябва да има друга рецепта ;)))))

Има друга рецепта. Хем е проста, хем е сложна; хем е ясна, хем е тайна.
Мога да я обясня, но не я разбирам...
:)))

Da naverno pogreshno si razbrala no Bog ni dava blagodat da se otkagem ot poroka ne da si ostanem i da stoim v poroka.

не съм Поли, а майка й, но останалото е вярно. Тогава наистина разбирах погрешно Божията благодат. :)))