Ходех редовно на Църква. В края на седмицата – на богослужение, а през седмицата се събирахме, четяхме нещо, а после разисквахме и спорехме – нещо като семинар. Записвах всяка проповед и всичко, което ми направи по-силно впечатление. Изписах сумати и тетрадки. Всичко ми харесваше: уроците, песните, проповедите, 15-те мисионски минути, в които братята и сестрите разказваха свои духовни преживявания.

Записах се на безплатен кореспондентен библейски курс във Варна – получавах писма. Всяко писмо беше една тема от основните учения на Библията. Имаше и въпроси, и им изпращах отговорите си. В Църквата също организираха такива курсове. Ходех на всички. Страх ме беше, че на някой няма да отида и ще пропусна нещо важно. Нищо, нищо, нищо  не исках да пропусна! Научих много неща.

След една година се кръстих с водно кръщение. Аз съм кръстена като бебе, но това е станало не по моя воля, а по желанието на родителите ми. От библейските курсове научих, че човек трябва да се кръсти когато опознае Исус и иска да тръгне по нов път в живота си.

             В Библията няма описан нито един случай на кръщаване на дете. Кръщаването на деца е измислено от църквата и не е библейска практика. В Марко 16:16 се казва: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен...” В ДА 2:38 се казва: „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви...” В ДА 2:41 се казва: „И тъй тия, които приеха поучението му, се покръстиха...”

             Вижда се, че човек трябва да е повярвал, да се е покаял, да приеме учението на Исус Христос и тогава да се кръсти, за да се простят греховете му. Как едно бебе ще повярва, как ще се покае, ще приеме Исусовото учение, и кои му грехове ще се простят?

Както ковчезите на починалите не се поръсват с пръст, а се погребват изцяло, така и кръщението, символизиращо погребването на старото ни естество не може да се извърши чрез попръскване с вода, а с пълно потапяне във водата. Пълното потапяне символизира умирането на стария човек,а излизането от водата символизира възкръсването за нов живот, живот с Исус.

 С кръщението си човек открито заявява пред Бога, Небето и света, че е сменил посоката на живота си.

Аз наистина се промених. По-точно Бог ме промени. И преди да повярвам, повече обичах, отколкото да съм обичана; и тогава бях милостива, състрадателна и готова да помогна.  Но имах проблеми с търпението, от което пък произтичаха много други неща. Бог ме направи по-търпелива и в известен смисъл по-мъдра – склонна да приемам хората такива, каквито са; да уважавам мненията на другите; по-въздържана, по-внимателна... да не изреждам, че заприличва на хвалба.

Вътрешната ми промяна се отрази и на външните ми изяви. Например спрях цигарите.

         За всички тези неща исках, много исках да разкажа на Сашо. Пробвах да видя дали не си е пуснал телефона, но не беше. Работата вървеше към написване на писмо, но ми трябваше специално време, защото и нещата, които исках да му разкажа бяха важни и специални. Не можех току-така да седна и да му драсна няколко реда.      
                                                                                         

Аз съм сравнително нова мирянка, но стига да чете човек Библята
и аз забелязвам как променте идват "от само себе си"

Ето какво пише за това в Евреи 4:12 "Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки, меч остър и от двете страни; пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето."

Кръщението важи, независимо кога е извършено. Фактът, че сте го повторила доброволно е голям грях. Няма "водно" и "духовно" кръщение нито в Евангелието, нито в практиката на църквата до ХХ век. Това е измислица на петдесетническата секта. Бягайте от тях, докато не са изсмукали и последните Ви пари. Православната църква Ви очаква. Тя не е идеална, но е нашата, българската църква от 11 века насам.

И не се отклонявайте от Истината, не допускайте анонимници като номер 3. Стойте твърдо във вярвта!

Приемам коментара ви като добронамерен, тъй сато искате да ме „спасите” от Петдесетническата църква. Но ето и моето изследване по тези въпроси:
1. В Библията няма описан нито един случай на кръщаване на дете. Кръщаването на деца е измислено от църквата и не е библейска практика. В Марко 16:16 се казва: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен...” В ДА 2:38 се казва: „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви...” В ДА 2:41 се казва: „И тъй тия, които приеха поучението му, се покръстиха...”
От тук се вижда, че преди да се кръсти, човек трябва да е ПОВЯРВАЛ, да се е ПОКАЯЛ, да ПРИЕМЕ УЧЕНИЕТО на Исус Христос, за да се ПРОСТЯТ ГРЕХОВЕТЕ МУ. Как едно бебе ще повярва, как ще се покае, ще приеме Исусовото учение, и кои му грехове ще се простят?

2. Има „водно” и „духовно” кръщение. Само няколко примера: „Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух” (ДА 1:5). „Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух”. Вижте още: Мат. 3:11; Мар.1:8; Йоан 1:31,33; ДА 11:16 и др.

3. В ДА 19:2-7 е описан случай на повторно кръщение. Учениците се кръстили в Йоановото кръщение; ап. Павел им казва за кръщение в името на Исус и те се кръщават втори път. Аз съм била кръстена като бебе; от Библията се убедих в условията от 1. точка и се кръстих втори път. Постъпих като учениците. Да се кръстиш два пъти ВЪОБЩЕ не е грях.


4. Аз НЕ съм кръстена в Петдесетната църква. (Ако прочетете постингите ми, където описвам как съм повярвала и в последствие какво ми се е случило, ще разберете.)

5. Бог е Бог на всички народи. Така че аргументът ви българите да изберат българската Православна църква никак не ме мотивира. Аз уважавам моите братя и сестри от Православната църква, но съм си избрала да се поучавам в друга църква. Защо – можете да разберете пак от предишните постинги в блога ми. Бог да ви дава мъдрост, а също и на всички, които четат тук!

Кръщаването в кавички на бебета не е библейско. Правилно е написано, че по примера на Христос и на всички останали случаи в Библията воден завет се прави от осъзнаващ действията си човек. Да се кръсти бебе е крайно неразумна постъпка, която не може да направи нормален човек. Защо? Защото заставайки пред Бога, вместо несъзнаващото бебе, някой обещава че бебето ще бъде добър човек. После, когато отва не се случи, шамарите идват непременно към този, който е обещал от името на бебето.