Днес в християнския свят има две разбирания за това как един грешник може да бъде оправдан от греховете си. Eдни хора мислят, че това става чрез добри дела, а други - чрез вяра. По-иначе казано, едните смятат, че щом започнат да спазват Божиите заповеди и правят добри дела, ще им се простят греховете. А другите смятат, че това става само чрез заслугите на жертвата на Исус Христос. 

    Вярването за оправдание чрез дела се корени още в езичеството. Езичниците, правели всичко, за да омилостивят Бога, някои дори жертвали своите деца. 
    Юдейската религия, въпреки, че в основата си е била базирана на вяра, постепенно се превърнала в оправдание чрез дела. Че евреите по времето на Исус са смятали спасението като продукт на делата, се вижда от въпроса на богатия младеж: "Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?" (Мат. 19:16). Също и фарисеят от притчата, в своята молитва започна да изброява делата си (Лука 18:12). 
    Католическата църква през средновековието е предлагала "индулгенциите", т.е. опрощателните писма. Колкото повече пари дадеш, толкова повече грехове ти се прощават, даже и тези, които още не си направил.
    По-задълбоченото изучаване на Библията показва, че прощение на греховете става само чрез вяра. Сам Исус в Йоан 3:16 казва: "... за да не погине ни един, който вярва в Него (в Исус), но да има вечен живот". Апостол Павел в Гал. 2:16, пояснява спасението така: "... като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа...". 
    Когато грешникът повярва в Христовата жертва и се моли за прошка, Бог му вменява Христовата правда и тогава грешникът стои пред Него като че ли никога не е сгрешил. От там нататък започва един дълъг процес, в който бившият грешник с Божията помощ ден след ден побеждава и оставя старите си грехове и слабости.

До 16 век поради липса на познания от Свещеното Писание, теорията на спасение чрез дела е била общоприета. В началото на 16 век Мартин Лютер пръв издига и проповядва Библейското становище за оправдание чрез вяра. 
    Има деноминации (църкви), които смятат, че след като се оправдаваме чрез вяра, тогава няма нужда от спазване на Божия закон, т.е. Десетте заповеди. Но какво излиза тогава? Бил съм оправдан, за да започна отново да греша? Четейки Римл. 7:7,8 „не бих познал греха, освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: “Не пожелавай. „...без закон грехът е мъртъв. и Гал.3:24 „Така законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христос, за да се оправдаем чрез вяра”, ние разбираме, че законът ни открива кое е грях и ни води при Христа, за да се оправдаем чрез Неговата кръв.

В Римл. 3:28,31 ап. Павел резюмира въпроса за спазването на закона така: "...Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона". И в светските съдилища е така: помилваният престъпник трябва вече да съблюдава гражданските закони, иначе отново ще бъде осъден. Същото е и с помилвания грешник. 
    Ние пазим Божиите заповеди не за да се оправдаем, а защото сме спасени чрез вяра в Христа. Спасението става чрез вяра, а делата са последица, резултат от вярата. Делата на Закона са основани на любовта: любов към Бога и любов към ближния. С други думи: вярващият човек е обичащ човек.

любов към Бога и любов към ближния. С други думи: вярващият човек е обичащ човек - грешникът с Божията помощ ден след ден побеждава и оставя старите си грехове и слабости ДОБРЕ КАЗАНО!

"...грешникът с Божията помощ побеждава..."
Амин!