Ето и писмото:

„Ваалхал, звучите нелогично, фанатично обременен… Поспрете се. Запазете честта на другите вярващи. Такива, които не хулят невярващите, не стават грозни говорейки, проповядвайки, мисионерствайки… Замълчете, за да запазите честта на вярващите, които не преследват невярващите, не нарочват, не заклеймяват… Вярващите, които уважават правото на всеки да се определи като невярващ или вярващ в Бога. И с това са най-добрия пример за свободната воля.

Ваалхал, би следвало да знаете не само, че Бог е любов, но Бог е и свобода. Бог ни се открива, когато сме готови за това; не по-рано, за да не Го отхвърлим. Всеки има различен път към Него: различно дълъг, различно труден… Би следвало да ни помагате да го разбираме това, та вие сте нашият медиатор към Него, вие сте отец на земята!

Нищо от Бог не виждам у вас. Вие по-скоро ме държите далеч от вярата с това поведение…“

Прозорливостта на това момиче ме прави щастлива да вярвам, че младите хора ( някои – има такива) не са далеч и рано или късно ще открият Бога и Исус Христос като личен Спасител.

С тази надежда живея…