
Отново се потапям в спомените.
Бях стигнала до там, че получих обратно писмото си до Сашо с бележка: „ПОЧИНАЛ”. Не повярвах, реших, че е номер на Рени и това намали болката. Реших, че непремено трябва да отида до Плевен и да проверя, но получих одобрение да работя в Чехия и заминах.
Работехме в едно селце – Скутеч. Произвеждахме маратонки. Бяхме няколко жени от Шумен. От тогава ми е приятелството със Сиси. Имам едно страшно преживяване с нея, но както виждате, още съм жива. Ще ви го разкажа, когато му дойде времето, защото то се случи, когато се върнахме в България.
В Скутеч много работехме, но и чудесно си почивахме. Имаше на около километър от селото езеро, а край него – ябълки и сливи. Хм...сега си спомням, че под една слива Сиси ми разказа един виц. Дете пита баща си: „Тате, квой туй, бе? Сини сливи! Ам що са червени? Щот са зелени!”
Та, в почивните дни ходехме на плаж, но като прилежни домакини, пълнехме торбите с плодове и после в кухнята на общежитието варяхме мармалади. Напълнихме...е, не помня по колко буркана, но достатъчно за една зима. За съжаление не иззимувахме там. Не се спогодихме с работодателите за заплащането и наесен, по листопад приготвихме багажа за обратно. Естествено бурканите, увити в найлони и вестници, наредихме в чантите. Ние със Сиси – дребни на ръст, а чантите тежки! Гарата близко, но то не се носи!!! Едва се мъкнем. Един млад здравеняк ни съжали, предложи да ни помогне. Ние на развален чешки се съгласихме. Грабна двете чанти и . . . той просто не знаеше с какво си има работа! След като от раз не можа да ги повдигне, изправи се и ни изгледа подозрително. Аз мисля, че каза нещо за камъни, но Сиси чула картечници. Както и да е, мълчахме и само гледахме. Момчето събра сили и ни понесе чантите. Беше ме срам и вече въобще не ми се ядеше мармалад, но заради децата... довлякох го до Шумен.
Така завърши чешкия период от живота ми. Започна отново въпросителният период: ами сега? Накъде . . .
Ласкаеш ме, но...друго би ме зарадвало. Него пазя в тайна, не се правя на интересна, но не го и афиширам. Който иска, ще разбере :)))
Усмихнат ден ти желая!
ВИНАГИ НАПРЕД, И ГОСПОД БОГ ЩЕ БЛАГОСЛОВИ ПЪТЯ ТИ!
Усмивки, благодаря за съчувствието!
Искам да знаеш, че си ми много близка :)))
Пожелавам ти много късмет, щастие! Добрите хора заслужават само щастие!

2. Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си
3. AMENO
4. Усмихни се
5. 23 Псалм
6. 7 цвята
7. една сълза
8. Животе, мой!
9. Довиждане
10. Библията - ф.
11. Отец на всички
12. сбогуване с всички
13. Благодаря Ти, Гсподи
14. Добрият пастир
15. Учени за вярата си
16. Шуберт
17. Демис Русос
18. Бог да пази България
19. Шопен
20. класич. китара
21. Сиртаки
22. Тиха нощ
23. защо ми е толкова мъчно за фреди...
24. ФЕЯ след земетресението
25. Джери Франклин
26. сервиз за лаптопи