Отново се потапям в спомените.

     Бях стигнала до там, че получих обратно писмото си до Сашо с бележка: „ПОЧИНАЛ”.  Не повярвах, реших, че е номер на Рени и това намали болката. Реших, че непремено трябва да отида до Плевен и да проверя, но получих одобрение да работя в Чехия и заминах.

        Работехме в едно селце – Скутеч. Произвеждахме маратонки.  Бяхме няколко жени от Шумен. От тогава ми е приятелството със Сиси. Имам едно страшно преживяване с нея, но както виждате, още съм жива. Ще ви го разкажа, когато му дойде времето, защото то се случи, когато се върнахме в България.

      В Скутеч много работехме, но и чудесно си почивахме. Имаше на около километър от селото езеро, а край него – ябълки и сливи. Хм...сега си спомням, че под една слива Сиси ми разказа един виц. Дете пита баща си: „Тате, квой туй, бе? Сини сливи! Ам що са червени? Щот са зелени!”

       Та, в почивните дни ходехме на плаж, но като прилежни домакини, пълнехме торбите с плодове и после в кухнята на общежитието варяхме мармалади. Напълнихме...е, не помня по колко буркана, но достатъчно за една зима. За съжаление не иззимувахме там. Не се спогодихме с работодателите за заплащането и наесен, по листопад приготвихме багажа за обратно. Естествено бурканите, увити в найлони и вестници, наредихме в чантите. Ние със Сиси – дребни на ръст, а чантите тежки!  Гарата близко, но то не се носи!!! Едва се мъкнем. Един млад здравеняк ни съжали, предложи да ни помогне. Ние на развален чешки се съгласихме. Грабна двете чанти и . . . той просто не знаеше с какво си има работа! След като от раз не можа да ги повдигне, изправи се и ни изгледа подозрително. Аз мисля, че каза нещо за камъни, но Сиси чула картечници. Както и да е, мълчахме и само гледахме. Момчето събра сили и ни понесе чантите. Беше ме срам и вече въобще не ми се ядеше мармалад, но заради децата... довлякох го до Шумен.

        Така завърши чешкия период от живота ми. Започна отново въпросителният период: ами сега?  Накъде . . .

Интересна си :)

Ласкаеш ме, но...друго би ме зарадвало. Него пазя в тайна, не се правя на интересна, но не го и афиширам. Който иска, ще разбере :)))
Усмихнат ден ти желая!

заради децата...
ВИНАГИ НАПРЕД, И ГОСПОД БОГ ЩЕ БЛАГОСЛОВИ ПЪТЯ ТИ!

къде ли не ни разхвърля, за да си изкарваме хляба, и за да не се отчаяш от всичко това ти трябва нещо силно и разтърсващо, една любов, може би! Хубава седмица, мила и усмивки от мен!

Маки, вече минута стоя и се чудя какво да ти напиша... През толкова, ТОЛКОВА трудности съм минала, а и продължавам, но за мен ще знаете само това, което ви напиша...
Усмивки, благодаря за съчувствието!
Искам да знаеш, че си ми много близка :)))

Всяко зло-за добро! и След всичко лошо идва добро!
Пожелавам ти много късмет, щастие! Добрите хора заслужават само щастие!

Е, не му ли дадохте поне едно бурканче на младежа за помощта? :)

Ами... то човек го е срам да отвори такива куфари...