Чела съм за хора, които са били спасявани от ангели в критични моменти от живота си. Не че не им вярвах, но мислех, че подобно чудо не може да стане с  мен. Но... ето какво се случи.

      Няколко дни след като се върнах от Чехия,  отново тръгнах да търся работа. Този път реших да пробвам с познати. Шефът на най-престижното учреждение в града ми беше познат. Обърнах се към него, той каза: „Няма проблем! Сега ще те назнача чистачка; после, като се отвори някоя длъжност, ще те преназнача.”  Плеснах с ръце и се прегърнах – то било много лесно!

      Назначиха ме, започнах. Отначало ми беше неловко; като видя познати, обръщам гръб и се правя на заета. После свикнах; аз и да се крия, те пак ме виждат. Имах чувството, че от целия град познатите се изсипаха в Учреждението. Даже някои ако не ме забележат, сама им се обаждах. По-добре да видят, че не се срамувам, отколкото да шушукат: „Ваня станала чистачка...”

       Един ден дойде Сиси, с която бяхме заедно в Чехия. Тя знаеше, че съм вярваща и нямаше търпение да сподели с мен, че намерила един екстрасенс, лечител и врач, който правел всичко с помощта на Бога. Да съм идела, за много неща можел да ми помогне и да ми познае.
        Аз знам какво казва Бог за астролозите и  медиумите, затова в  рамките на ограниченото време, с което разполагахме се опитах да ѝ обясня какво пише в Библията по този въпрос. За малко време исках много неща да ѝ кажа. Не знам тя какво разбра, но мисля, че успях да разколебая вярата ѝ в този „божи човек”.

       Изпратих Сиси, приготвих се за работа и тръгнах. За да си взема инструментите, трябваше да мина през няколко стъпала. Стъпала, по които слизам всеки ден и на деня по няколко пъти. Свързват два етажа. Най-напред 7 стъпала, после площадка, завой наляво и още толкова стъпала надолу. Като преминеш първите 7, на площадката ако не направиш завоя, а продължиш направо, ще се блъснеш в мраморна стена. И така, тръгвам, изминавам първите няколко стъпала и изведнъж на следващото стъпвам... с петата си. Естествено политам напред, но има още стъпала. Не уцелвам следващото и стъпвам с другия крак пак на пета. Окончателно губя равновесие и вече се виждах с разплескан мозък в отсрещната мраморна стена, когато в последния момент една здрава ръка силно ме хвана за левия лакът и ме задържа. Имах усещането, че последното стъпало го „прелетях”. За миг се намерих на площадката. Стана за секунди. Стъпила вече стабилно на двата си крака, огледах се за моя спасител и... не видях НИКОГО!!! Сякаш се беше изпарил! Ако някой ми го каже това, ще си помисля: „Е, уплашена е била, не е забелязала човека...” Но аз знам, че веднага погледнах. Исках да благодаря. . .

         Нямаше човек. Бях сама на площадката.

        Какво си мисля. Сатана е много доволен, когато ни държи в заблуда. Успял е да подведе Сиси, че врачовете и екстрасенсите са „божии хора” и явно е бил крайно ядосан, че съм ѝ открила Библейското становище по въпроса. Затова е искал да ме накаже. Но срещу него застава моят ангел-пазител и му проваля плана. Така си мисля, друго обяснение нямам.

       В Пс. 91:11,12 се казва: „...ще заповяда на ангелите Си да те пазят...на ръце ще те дигнат, да не би да удариш в камък ногата си.” 
        Благодаря Ти, Боже мой!  

       

Прекрасно е... да имаш до себе си нечие крило...

а на вярващите

Бог търси всеки. Иска човечеството да стигне до познание за Него. В този смисъл предполагам, че и ангелите Му помагат на всички, та дано Го усетят, разберат и познаят.
Но хората не са "настроени" на Божия вълна; не разпознават Божиите знаци, смятат всичко за случайност.
В Йов 33:14 се казва: "Бог говори веднъж и дваж, само че човекът не внимава."
Мисля, че не веднъж и дваж, много пъти Бог се опитва да докосне човека, по най-различни начини, но човек нехае...

тази своя прекрасна история! Аз не вярвам в такива неща, нямам нужда да вярвам, защото съм убедена,че се случват, дори и на мен са ми се случвали, при удобен случай мога и аз да разкажа.:) Даже често се улавям, че може би прекалявам, мислейки определени хора за ангели.

Моите убеждения и вяра не съвпадат съвсем с твоите. Християнка съм, но съм доста склонна към някои т.нар. еретични течения и влияния, част от които включват вярата, че Сатана не съществува, а че ние самите си причиняваме злини, когато забравяме за Него и че всъщност сме в Него и Него. Казвам Него, защото така е прието, но според мен, ние би трябвало да казваме: Него/Нея. И имаме да извървим много дълъг път, докато Го постигнем.

От тая гледна точка, твоята история ме навява на мисълта, че в момента на падането си ти си пребъдвала в Него!
А това, което смяташ за козни на Сатаната, на мен ми изглежда като следното: Твоята приятелка също е част от тебе, ние всички изглеждаме и се възприемаме отделни, но в Него сме едно, Негово творение сме. Тази част от приятелката ти, която всъщност е и твоя част, без да го осъзнаваш, е решила да се подхлъзне - за да покаже на твоето съзнание, че би могла да сгрешиш. тогава Той е решил, че няма нужда от такова самонаказание, защото по-голямата част от тебе е в "правия Божи път" - и те е подхванал. Дългичко стана, надявам се да не го приемеш като натрапване на моето мнение. То е просто мнение, за което не претендирам да е по-достоверно от твоето. Поздрави за прекрасния постинг!:)

ангелите са около нас и се намесват според съдбата и мисията, която всеки човек има