Времето минаваше. Ходех на работа,  на църква и имах много грижи с порасналите си вече деца. Синът ми и приятелите му направиха група – репетиции, купони, концерти. Понякога свиреха и извън града; понякога ходеха в далечни градове и се връщаше на другия ден. Не ме питаше, само ме осведомяваше.         Дъщеря ми сформира в училище трупа, нарече я  „Екзарх академия”. Правеха спектакли отначало в училище, а после в Театър „Васил Друмев”, читалище „Добри Войников” и в Младежкия дом. Тя беше сценарист, режисьор, постановчик, изпълнител. Участваше в сценки, рецитираше, свиреше на китара в непредвидените паузи, пееше...Сцената беше нейната стихия. (В последствие „Екзарх академия” стана ежегодна и продължи съществуването си около 10 години след като дъщеря ми завърши училище. Канеха я на спектаклите си.)         Няма лошо, но учението и на двамата изоставаше. Намалиха си успеха, дума не можех да им кажа. Не ме слушаха. Мислех си: ако не бяхме се развели, дали щяха да слушат баща си?           Един съботен ден на вратата се позвъни. Беше Красимир. Дошъл да види децата. Приготвиха се, баща им да ги разходи с колата. На тръгване Красимир ме попита да ли не искам и аз да изляза с тях. Не мислих много, облякох се, тръгнахме четиримата, като преди. Аз седях отпред, до Красимир, децата – отзад. Разговорът вървеше непринудено, всичко беше нормално. Навлязохме в гората, намерихме една полянка, разположихме се. В един момент Красимир изчезна. Не се бави много. Върна се с букетче горски цветя. Подари ми ги. Каза, че му липсваме. Иска да се върне при нас. Приех цветята, но му казах, че вече съм друг човек. Повярвах в Бога. Ако може да ме приеме такава... Приемал ме, нямал нищо против. Тогава му предложих: утре е неделя, аз ще отида на църква. Ако искаш, ела с мен.  „Ще дойда!” – беше отговорът му.

грижи - да, ама "много".....

аз лично внимавах като пресичах, изпивах си млякото, ако се окажеше пред мен и, случеше ли се да си легна - и спях.

"много".... да, бе! :) )))

А когато се случеше да не си легнеш, и аз не спях; и с брат ти - същото.

За успеха в училище нещо?...