А Исус, като прие оцета, каза: Свърши се! И като наведе глава, предаде духа Си. Йоан 19:30.

Умирайки на кръста, Исус поел вината и греховете на цялото човечество върху Себе си. Тогава хората и цялата Вселена станали свидетели на най-мощното доказателство за удивителната любов на Отец към човешката раса. Независимо от всички подигравки, заплювания и бичуване, Исус казал: Отче, прости им, защото не знаят какво правят.

Докато умирал в агония, Исус мислел за земната си майка и помолил Йоан да се погрижи за нея; простил на разкаялия се разбойник на кръста и му обещал вечен живот. Свидетел на тези събития станал римският войник, който казал: Наистина този беше Синът на Бога. Марко 15:39.

Нашият Спасител издържал търпеливо най-свирепата изява на омраза. В подбуждането на юдейските водачи, свещениците и тълпата виждаме характера на Сатана – жесток, мразещ и безмилостен. За него Исус казва: „…Той беше от началото човекоубиец и не стоеше в истината; в него няма истина, защото е лъжец и на лъжата баща. Йоан 8:44.

Писанието казва, че чрез греха Сатана има силата на смъртта: Защото заплатата на греха е смърт… Римл. 6:23. А Христос е самият живот: Аз съм Пътят и Истината, и Животът... Йоан 14:6. Щом Исус е живот, тогава Той не може да има връзка със смъртта, нито е възможно Той да причинява смърт: Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно. Йоан 10:10.

Ако Христос управляваше смъртта, излиза, че животът и смъртта биха произтичали от Него. Но това е пълно противоречие: Изворът изпуска ли от същото отверстие и сладка, и горчива вода? Яков 3:11

Библията ни казва ясно, че смъртта се свързва със Сатана и тъмнината: Преди да ида там, и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта Йов 10:21. А животът се свързва с Христос и светлината: В Него беше живот и животът беше светлината на хората. Йоан 1:4. Това означава, че в Бога няма смърт: …Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина. 1 Йоан 1:5. Бог не е автор на смъртта. Той само може да позволи на хората сами да изберат да се самоунищожат.

Исус е автор на възкресението; ето как говори за смъртта: …Нашият приятел Лазар е заспал, но Аз отивам да го събудя. Йоан 11:11. И още: Идете си, защото момичето не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха. Мат. 9:24. Смъртта, с която сега умираме, е като сън, от който един ден Исус ще ни събуди.

Всички, които сега спят в гроба, ще бъдат възкресени – едни за вечен живот, други за да участват във втората смърт, т. е. за винаги. Единствената причина хората да умрат с втората смърт, след възкресението е, че отказват да приемат живота, който е в Христос. Като Каин те викат: „Нечестието ми е по-голямо от това, което може да бъде простено“. Така самото зло затрива нечестивите т.е. заплатата на греха е смърт (Пс. 34:21, Римл. 6:23).

За времето, когато нечестивите най-накрая са унищожени, Библията казва: И смъртта, и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт Откр. 20:14. Често се казва, че огненото езеро е адът, но Библията ни казва, че адът е хвърлен в огненото езеро. За какъв огън става въпрос?

В Евр.12:29 се казва, че Нашият Бог е огън пояждащ. Това е защото когато любовта и чистотата на Неговия характер се разкрият на нечестивите, те „горят“ от болка, срам и вина. Същото е преживял Исус на кръста, когато върху Него са тежали греховете на всички човеци.

Във 2Кор.3:18 се казва, че когато гледаме славата (характера) на Отец и Сина, ние Ги опознаваме; тогава се преобразяваме се в Техния образ и имаме живот: А това е вечен живот – да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, когото си изпратил Йоан 17:3.

И обратно: ако вярвате, че Христос убива хора, тогава и във вас ще обитава духът на убиец. Ако четем историите на Стария завет и вярваме, че Бог убива хора, и че Той ще умъртви милиарди в бъдеще, тогава светлината на Божия характер е погълната от смъртта и царува на трона на Вселената. Възприемайки това за Божи характер, то ще стане част от вашия характер и ако се покланяте на такъв Бог и гледате на Него ден след ден, този вид поклонение ще ви убие, защото „чрез гледане ние се променяме в същия образ…“                                                                            

На Синай хората говорели с Бога само чрез Моисей, представящ Христос като посредник. Моисей можел да се изкачи на планината, без да умре, защото разбирал Божия характер. Когато слязъл от планината, лицето му сияело от светлината на Божията слава. Това е символиката в заповедта към израилтяните да не се изкачват на Синай: …постави прегради наоколо за народа и кажи: Внимавайте да не се качите на планината, нито да се допрете до нея! Който се допре до планината, непременно да се умъртви. Ръка да не се допре до нея. Да се убие с камъни или със стрели, било то животно, или човек... Изх. 19:12, 13. Ако четем Стария завет без да имаме живота на Христос като наш посредник, тогава ще бъдем погълнати или „простреляни“ с фалшивите идеи за Бога и това в крайна сметка ще ни убие.

Във Вт. 32:39 се казва: Вижте, че Аз съм и освен Мен няма бог. Аз умъртвявам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам и няма кой да избавя от ръката Ми! Без да гледаме през живота на Христос, ние можем да прочетем това по следния начин: „Аз убивам някои хора, а други оставям живи“. Като знаем, че Исус никога не е убивал никого, ние сме насърчени да продължим да изследваме, за да разберем какво означава това. Забелязваме как противоречащи си думи са свързани заедно: Аз убивам, и Аз съживявам; Аз наранявам, и Аз изцелявам. Това е обичайна форма на писане в еврейския. Нарича се паралелизъм. Този принцип е свързан с делото на Евангелието. За да бъдем родени отново, трябва да умрем за стария си живот. За да бъдем изцелени, трябва да бъдем наранени чрез Закона, който разкрива греховете ни. Не може да има възкресение в нов живот, без смърт на стария. Павел ни показва значението на текста от Вт.32:39, когато казва: …защото буквата убива, но духът дава живот 2Кор.3:6. Бог „убива“ стария човек чрез закона, но чрез Духа „възкресява“ към живот новия човек. Така че Вт.32:39 е препратка към евангелското дело на Божия Дух за нашето спасение.

Когато Нееман дошъл при израилевия цар с молба да бъде излекуван, царят използвал същия израз от Вт.32:39: А израилевият цар, като прочете писмото, раздра дрехите си и каза: Бог ли съм аз, да умъртвявам и да съживявам, че този праща до мен да изцеля човек от проказата му… 4Царе 5:7. И в 1Царе2:6 се среща същият паралелизъм на еврейските думи: Господ умъртвява, и съживява; Сваля в ада, и възвежда. Това е една препратка към възкресяващата сила на Христос, Който е живота, а не смъртта.

Като знаете тази истина, това ли е начинът,  по който прочитате този текст, или все още го прочитате, сякаш Бог ви казва: „Аз убивам някои хора, а други спасявам“. Как четете? Ето, днес аз поставих пред теб живота и доброто, смъртта и злото. Вт.30:15 Колко чудесно е да знаем, че Исус е Животодателят и Възстановителят и, че Той е образ на Отец. Няма тъмнина или смърт в Отец. Христос ни е разкрил това докато е бил на земята, защото не уби никого и спази всички заповеди на Своя Баща.

Ако Богът, на когото служите, има в себе си духа на смъртта, тогава той не е Богът на Исус Христос, разкрит в Евангелието. В Сатана има смърт и зло, а в Христос има живот и добро. Изберете в този ден на кого ще служите: Този който е видял мен, видял е Отец; Йоан 14:9.

И така, на кого се покланяте? Това зависи изцяло от вас.