Понятия като морал, право, истина и добро, макар и да се считат от хората за относителни и зависими от епохата и културата на дадено общество, от библейска гледна точка са абсолютни и валидни за всички времена и общества. Бог не е оставил решението на този въпрос да зависи от човешкото мислене, защото то се влияе от различни фактори и е често противоречиво. Затова във Втор.12:8,28 четем, че при определяне на добро и зло, не нашите чувства трябва да бъдат меродавни а онова, което е постановил Бог: “Да не правите никак, както всеки му се вижда за добро. Внимавай и слушай всички тия думи, които ти заповядвам, за да бъде добре на тебе и на чадата ти след тебе до века, когато вършиш онова, което е добро и право пред Господа твоя Бог.”

Под “закон” в Библията се разбират всички Божии заповеди, наредби и постановления, изричната Божия воля, изразена в Св. Писание. В по-тесен смисъл на думата под “закон” се разбира Мойсеевото петокнижие, където са систематизирани Божиите повеления - “А Мойсей написа тоя закон и го предаде на свещениците, Левиевите потомци...” (Втор.31:9)

Има два типа закони: природни и духовни. Природните закони са обект на науката: гравитацията, наследствеността и т.н. Библията споменава някои основни природни закони, не само за да покаже величието и мощта на Бога, но да докаже, че законите не са се самосъздали, а са наложени от един Създател.

Предмет на нашето разглеждане са духовните закони, дадени на човечеството в Божието Слово. Общо можем да кажем, че те регламентират отношенията между човека и Бога и човешките взаимни отношения. Те не са ни дадени, за да ни ограничават, а за да ни предпазят и ръководят в живота. Защо има Правилник за движението по улиците и пътищата? За безопасност! Така и съблюдаването на Божия Закон е път към мир, свобода и сигурност. Псалмистът заявява: “Много мир имат ония, които обичат Твоя Закон и за тях няма спънки, та да се препъват.” (Пс.119:165).

В Библията срещаме четири основни типа закони, които биха могли да бъдат систематизирани така:
     1. Морален закон. В литературата се среща като “Декалог”. Състои се от 10 висши нравствени принципи; той е същността на Божия закон и най-висшата му част. Докато всички други закони са дадени чрез Мойсей, декалогът бе произнесен на Синай с Божия глас пред народа. Бог го написа на две плочи (скрижалите на завета) и заповяда да се постави на най-святото място, в ковчега на завета: “И като взе плочите на свидетелството, положи ги в ковчега...” (Изх.40:20); докато останалите ги написа Мойсей и ги постави отстрани на ковчега: “А когато Мойсей написа на книга думите на тоя закон, заповяда на левитите, които носеха ковчега на Господния завет: Вземете тая книга на Закона и турете я край ковчега на завета на Господа вашия Бог; и там ще бъде за свидетелство против тебе” (Втор.31:24-26).

Вечността и непроменимостта на декалога се вижда от целия Нов завет и от думите на Христос - Мат.5:17,18 “Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона и пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.” Принципите на този закон отразяват Божия характер и са толкова непроменими, колкото и Сам Бог.

2. Церемониален (обряден) закон. Това бе цялата символична дейност за опрощаване на греховете в Ст. Завет. Имаше специално богослужебно място за жертвоприношения, наречено скиния или светилище. То бе обслужвано от свещеници и левити. Принасяха се жертви, които символизираха идещия Изкупител - Христос. И когато Христос увисна на кръста, символите отпаднаха и цялата старозаветна обрядна система се прекрати. Този въпрос е осветлен с изключителна вещина от ап. Павел в посланието му към евреите (вж. Евр. 9:1,9-12). И така, обрядният закон важеше до жертвата на Христа.

3. Граждански закон. Намира се в Изход 21,22,23 глави. Той урежда правните отношения в държавата. Когато еврейската държава престана да съществува като независима единица, тогава и Гражданският кодекс, съобразен с обществените условия на древния Израил като нация, загуби своята сила.

4. Здравен закон. Диетичните принципи заедно с други санитарни и хигиенни норми бяха предназначени от един мъдър Творец за поддържане и запазване здравето на човека. Основани на изискванията на човешкото тяло, тези принципи важат и до днес, защото естеството на човека от сътворението до днес не се е променило. Всичко, което се отнася за човешкото здраве, безспорно остава валидно за хората през всички времена. Законите, които поддържаха здравето и стимулираха дълголетието тогава, ще дадат същите резултати и днес.

Божият закон няма кой да го отмени, vandela007. Той е валиден и вечен, но све по-малко се спазва. Някои хора го мислят за отживелица.
Поздрави!

Някои неща от закона са отпаднали, за тях съм писала в статията. Не е дълга статия...