Прочетен: 4028 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 02.09.2012 10:29
Единственото, което не отлагам за следващия ден е сутрешното ми домашно богослужение, в което чета наред от Библията и от една книжка на Ричард Блекаби. Моля се Господ да е с нас през деня, поверявам близките си на Него – да ги пази, да им помага; моля се и те да Го опознаят.
Много често, почти всяка сутрин Господ ми казва по нещо. То си остава лично за мен и рядко споделям другите, но ще ви кажа какво ми каза Бог днес.
Четивото от Ричард Блекаби за днес започва с цитат от Изход 18 гл., където се говори за Мойсей, който поел върху себе си толкова много работа, че било непосилно да я свърши. Тогава неговият тъст се намесва:
А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за народа, каза: Какво е това, което правиш с народа? Защо седиш сам и целият народ стои около теб от сутрин до вечер?(Изход 18:14)
Ето и коментара на Ричард Блекаби с малки съкращения:
В усърдието си да угодим на Бога и да помогнем още хора да Го опознаят, ние, християните често поемаме отговорности, повече отколкото можем да изпълним. Намеренията ни са достойни за възхищение: обичаме Бога, обичаме Неговия народ и забелязваме много нужди около себе си.
Мойсей осъзнава нуждата от някой, който да урежда споровете между израелтяните. Някой трябва да помага на тези бивши роби да се научат да живеят като Божи народ. Затова поема върху себе си товара да посрещне тази нужда. Всеки ден дълги редици от нещастни хора застават пред него с надежда да изложат случая си. Той прекарва ден след ден, носейки проблемите на народа върху раменете си.
Най-накрая неговият тъст вижда какво прави Мойсей и оспорва мъдростта на действието му. Той е поел повече, от колкото може да понесе.
Когато осъзнаеш определена нужда, не приемай веднага, че Бог желае ти да я посрещнеш. Ако се чувстваш смазан от всичко което вършиш, вероятно правиш повече, отколкото е поискал Бог от теб. Моли се усърдно за задачите, които поемаш, за да не ограбваш себе си и околните от най-доброто, което Бог е предвидил за вас.
Като прочетох това, усмихнах се, издигнах глава и благодарих: Мили Боже, благодаря Ти за вниманието. Благодаря Ти, че си забелязял тревогата ми и ми каза това тази сутрин. Аз наистина ограбвах с натовареността си не само себе си, но и близките си, с което ги лишавах от други хубави неща, които Ти си ни приготвил. Ще преосмисля задачите и отговорностите, които съм поела. Може би ще спра да пиша в блога. Не! Не, не, няма да спра, но няма да се терзая, когато влизам и пиша по-рядко.
Искам да ви кажа: аз съм един обикновен човек. Работя, грижа се за семейството си и служа на Бога според въжможностите си. Толкова съм обикновена, че може да не ме забележат. И се учудвам, че Всемогъщият Бог, Царя на Универса, Творецът на вичко видимо и невидимо ме познава; знае проблемите ми, грижи се за мен, общува с мен – всеки ден! Това е чудо!
Една тиха радост трепка в благодарното ми сърце.
За природата на Иисус Христос
ЩЕ БИЯ ЖЕНА СИ ПО ТРИ ПЪТИ НА ДЕН,АКО ТА...
04.09.2012 16:23
а не си и длъжна всеки ден да пишеш тук стихчета. нека хората правят като теб - сами да се молят и четат от Словото. Не с едно цъкване да получат твоето откровение. Нека получат СВОЕТО..
Мели.
28.10.2012 02:58
28.10.2012 02:59
28.10.2012 14:49
2. Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си
3. AMENO
4. Усмихни се
5. 23 Псалм
6. 7 цвята
7. една сълза
8. Животе, мой!
9. Довиждане
10. Библията - ф.
11. Отец на всички
12. сбогуване с всички
13. Благодаря Ти, Гсподи
14. Добрият пастир
15. Учени за вярата си
16. Шуберт
17. Демис Русос
18. Бог да пази България
19. Шопен
20. класич. китара
21. Сиртаки
22. Тиха нощ
23. защо ми е толкова мъчно за фреди...
24. ФЕЯ след земетресението
25. Джери Франклин
26. сервиз за лаптопи