Започнах редовно да ходя в новата. Купих си урок и няколко книги. Веднага обърнах да видя къде са издадени. До издателството беше изписан и адреса на църквата в София. И о!!! Каква изненада!

  „Васил Коларов” №10!    (сега „Солунска” 10)

  Та това е адресът на църквата, в която ме заведе Дамян в София! Излиза, че още тогова Бог ме е завел в Адвентна църквата! Но аз... попаднах друга. Нищо, важното е, че пак намерих това, към което Бог ме е водел. В Еремия 29:13 Той казва: „И ще Ме потърсите, и ще Ме намерите, когато Ме потърсите с цялото си сърце.”

 След известно време си купих нова книга – „Основни учения на Библията”. Погледнах името на автора – познато.  Къде съм чувала това име? Имаше нещо свързано с него! И тогава блесна  в ума ми: Преди няколко години, когато още не бях вярваща, а с Красимир се развеждахме, обичах да слушам нощния блок на програма „Хоризонт”.  Канеха интересни гости, пускаха хубава музика, говореха за любов, приятелство, изкуство, религия и вяра.                                                                                                                                                                                                                         

 Една нощ гост беше един вяращ мъж. Направи ми много силно впечатление. Спомням си гласа му – приятен, спокоен. Говореше гладко, без засечки и внушаваше сигурност и увереност в това, което казва. Не си спомням какво каза, само знам, че остави дълбок отпечатък в душата ми. Както като вдъхнеш аромата на някое красиво цвете, после си спомняш, че е бил прекрасен, но не можеш да го обясниш, така беше и с думите на този човек – прекрасни, но не можех да ги повторя. Те ми внушаваха усещане за един друг свят, непознат за мен. Много по-различен от този, в който живея. Съцето ми трепна в някакъв неосъзнат копнеж за друг живот.  Но всичко това беше миг и той отлетя...

 Тогава запомних името на човека. Исках да познавам и общувам с такива хора. И ето, сега – не можех да повярвам! Бог изпълни желанието ми. Държа книга, написана от този човек. Нещо повече – подари ми още много такива хора, мъже и жени, които сега са мои братя и сестри.

 Какъв любящ Бог! Как търпеливо ме е водил и подготвял за срещата си с Него! Как е завръщал живота ми оттук-оттам, за да намеря Пътя!