Една година след сватбата се роди синът ми. „Бях много щастлива” – това го казва всяка майка. Но аз не бях „всяка”. Мои съученички станаха майки на 18, на 20, на 25 години. За тях това беше нормално и естествено. През всичките тези години, когато те са се радвали на своите бебета и деца, аз надзъртах в чуждите колички и се заглеждах по тичащите около майките си момченца и момиченца с панделки. И когато родих дете, за мен това беше чудо! 

            Чудото се повтори след две години и половина, когато се роди дъщеря ми. Мамина златничка!

            Майчинството е една магия; не можех да не я споделя с Александър. И двата пъти му се обадих: най-напред като се роди синът ми, после и за дъщеря ми. Поздрави ме, каза, че се радва за мен. Той не беше се оженил. 

           Сега като се върна назад във времето, мога да кажа, че 

                                               (изтрито)