След като осъди греха и победи, показвайки, че законът може да бъде спазен в плътта, Исус ни предлага да дойде в сърцата ни. Само чрез Неговата сила и пребъдваща мощ можем да изпълняваме изискванията на закона и да кажем като Павел: За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява (Фил. 4:13).
Какво става с нас, когато Господ ни дава сила да изпълним закона? Нека поразсъждаваме по този въпрос. Да започнем отначало: спасени сме по благодат. Спасението не е човешко дело, то е единствено и само Божие дело. Законът няма общо със спасението. Той не е средство за спасение, но въпреки това си остава валиден и обвързващ за християнина. Той е като една указателна табела, която показва, какво е добро и какво зло.
Какво се случва когато повярваме и се кръстим? Ние биваме новородени; биваме спасени. Новият завет използва различни изрази за да опише това състояние (Божии деца, светии и т.н). Отначало разликата спрямо предишния ни живот не е свързана на първо място с греха, а по-скоро с въпроса за принадлежността. Ние не сме вече роби на греха, а Божии синове и дъщери. Не сме подвластни на Сатана и неговото царство, а сме при Бога, като част от Неговото семейство: Защото не сте приели дух на робство, та пак да живеете в страх, а сте приели дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче! Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда. И ако сме деца, тогава сме и наследници - наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него (Римл. 8:15-17). Когато бъдем осиновени от Бога, започва един дълъг процес, в който Бог ни възпитава и ни помага да израснем. Този процес продължава цял живот. Библията нарича това освещение: Понеже това е Божията воля - вашето освещение. (1Сол.4:3)
Какво става с греха в живота ни? Бог очаква от нас да не грешим. Четейки Библията ние виждаме, какво не е наред в живота ни и искаме от Бога сили да преодоляваме греха. Но въпреки това не можем да станем безгрешни. Апостол Йоан споделя следното: Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец и Неговото слово не е в нас. Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако някой съгреши, имаме Ходатай при Отца - Исус Христос Праведния. Той е умилостивение за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на целия свят. (1Йоан 1:8 – 2:2)
Има съществена разлика между съвършенство и безгрешие. Да си съвършен не означава да си безгрешен. В основата на думата съвършен на старогръцки стои думата цел. Съвършенството е движение към целта. А коя е тя? И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец (Мат. 5:48) Ние никога няма да бъдем съвършени колкото Бог, защото той е безкрайното и неограничено съвършенство, в противен случай не бихме имали нужда от Божията благодат и спасението чрез Христос. Но живеейки като християни ние се движим към Бога, към Безкрайния и Вечен Бог и от ден на ден, от година на година се приближаваме към Него. Това е както в училище. Един първокласник, който има шестица по математика и един деветокласник, който има шестица, са на съвсем различно ниво на познание и развитие, но и двамата са отличници. Всички християни, които живеят с Бог; които имат общение с Него, са съвършени, макар и да са на различно ниво на развитие един от друг. Така съвършенството не е състояние, което някога постигаме, в смисъла на безгрешие, а по-скоро процес на постоянен растеж – това е освещение: Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа (Евр.12:14)
Давид – не напразно е наречен “мъж по сърцето на Бог”. Той както знаем въобще не беше от “безгрешните”, но това, което го прави добър пример, е желанието му да се покайва и изповядва греховете. Това го прави велик пример за всеки един от нас.
Човешкото съвършенство на тази земя никога не е "бездефектност" - това е крайност, наречена "перфекционизъм". Колкото и праведен живот да живее човек тук, никога не би могъл да стигне до състояние, в което е постигнал всички морални и духовни цели. Това е възможно единствено в Божието царство. Хората, които Библията обявява за праведници, доказват това – те бяха грешници, които през целия си живот се развиваха и растяха с все по-голяма нетърпимост към греха.
Безгрешни хора няма. Ние трябва смирено да приемем факта на нашата невъзможност. Но с Божия помощ, ставайки част от голямото Божие семейство, ние започваме да се променяме, процес траещ един цял живот. Изследваме закона, осъзнаваме греховете си, молим за прошка и ги изповядваме. Взимаме решение да се държим във всеки миг от живота си за лозата Исус и продължаваме. Ако паднем, не е добре, но Бог е готов да прости всеки един изповядан грях.
2. Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си
3. AMENO
4. Усмихни се
5. 23 Псалм
6. 7 цвята
7. една сълза
8. Животе, мой!
9. Довиждане
10. Библията - ф.
11. Отец на всички
12. сбогуване с всички
13. Благодаря Ти, Гсподи
14. Добрият пастир
15. Учени за вярата си
16. Шуберт
17. Демис Русос
18. Бог да пази България
19. Шопен
20. класич. китара
21. Сиртаки
22. Тиха нощ
23. защо ми е толкова мъчно за фреди...
24. ФЕЯ след земетресението
25. Джери Франклин
26. сервиз за лаптопи