Нито можем да го изпълним абсолютно, нито е отпаднал. Законът с 10-те Божи заповеди ни напомня колко сме несъвършени и колко много се нуждаем от Спасител. „Праведен няма ни един”, се казва в Римляни 3:10.

На кръста Христос поема нашите грехове и ни освобождава от вината, греха и съда. Това е най-великото, което Бог е направил за нас и ние сме Му безкрайно благодарни! Какво можем да направим, как да Му се отблагодарим? Има само един отговор – като Го обичаме!

Какво е да обичаш Бога? 1Йоаново 5:3 дава отговор: „… ето що е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди…“ И Сам Исус казва: „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди“ (Йоан 14:15). С послушанието си доказваме обичта си към Бога.

Някои деноминации правят разлика между Божиите заповеди и Христовите заповеди. Няма разлика; просто Христос е обединил първите четири, отразяващи любовта към Бога в една: „Да възлюбиш Господа твоя Бог…“  А останалите шест, отразяващи любовта към хората в друга: „Да възлюбиш ближния си както себе си". (Матей 22:37,39)

Това, че не можем съвършено да изпълним закона, не означава, че можем да го нарушаваме съзнателно. С благодарни сърца се приготвяме за срещата с Исус при Пришествието Му – с вяра, надежда, любов и търпение: „Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус.“ Откр. 14:12.

Делата на послушанието са истинският изпит за любовта и благодарността ни: „Ти вярваш, че има само един Бог и добре правиш; и бесовете вярват и треперят. Обаче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вяра без дела е безплодна? Авраам не се ли оправда чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника?“ (Яков 2:19-21)“

Аврам оказва пълно доверие в Бога и доказва вярата си, като Му се подчинява и казва: „Господ ще промисли.”. Без стойност биха били думите му: „Господи, обичам Те”, ако не беше изпълнил волята на Отец от срах да не изгуби сина си. Страхът е обратното на вярата. Когато някой се страхува да изпълни Божията воля, това означава, че има слаба вяра. Истинската вяра се доказва с доверието, което оказваме на Бог.

Много хора тичат да работят за Бога. Не се спират: брошури разнасят, в църквата активни, но мотивът им не е любов: „В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твое ли име пророкувахме, не в Твое ли име бесове изгонвахме и не в Твое ли име извършихме много чудеса? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“. (Мат. 7:22-23)

Исус „не познава“ тези, които вършат беззаконие; Той познава тези, които Го слушат и следват: Йоан 10:27 „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват.“

Познаването е живот! „А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“. (Йоан 17:3). 

Когато човек опознае някого и го обикне, иска да прави за него най-доброто. Така когато опознаем Христос, Го обикваме и искаме да правим за Него най-доброто, на което сме способни.

И обратно: ако не се покорявам, значи не Го обичам. А щом не Го обичам, значи недостатъчно Го познавам. Всяко нещо, което правя без любов, означава, че искам да се „докарам” пред Бога: Ето, Господи, виж: аз пазя всичките Ти заповеди! Но Бог гледа на сърце. Той вижда лицимерието в сърцето ми.

Любовта изисква себеотрицание, промяна начина на живот, а има и гонения от врага: „…змеят се разяри против жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди…“ (Откр. 12:17) Затова милиони християни се стремят към удобна религия, която ще им позволи да живеят така, както им е изгодно и въпреки това да имат уверение за спасението си. Затова „…не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец…“ (Матей 7:21)

Ние никога не знаем защо някой спазва заповедите – дали защото чрез закона иска да си спаси душичката или пък Светият Дух му е дал сила, както казва и ап. Павел: За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява (Фил. 4:13). Затова не би трябвало да наричаме хората, спазващи закона ЗАКОННИЦИ, тъй като само Господ знае мотивите в сърцето им.

И ако все пак се провалим, има шанс: „Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако някой съгреши, имаме Ходатай при Отца - Исус Христос праведния. (1 Йоан. 2:1)