Спиритизмът се основава на идеята, че мъртвите всъщност не са мъртви, а живеят под някаква друга форма и ние живите, можем да общуваме с тях.

Англиканската църква назначава комитет, който да изследва проявите на спиритизма. Ето един абзац от доклада на комисията: „Християнските ценности не се променят от общуването с безплътни духове. Тези, които са били във връзка със своите починали приятели, могат с право да се радват на духовно обогатяване от общението с умрелите“.

Тези думи ни показват, че спиритизмът оформя начина на мислене на много християнски ръководители. Но дали това учение отговаря на Божието слово? Какво ни казва Библията по този въпрос? И от къде е началото на тази идея?

Ето от къде: от Едемската градина, когато сатана използва една змия за медиум. В Битие 3:1-4 е записана историята на грехопадението на Ева. Бог предупреждава, че след прегрешението ще последва смърт, но змията казва на Ева: „Никак няма да умрете”.

Бог казва: ще умрете; сатана казва: няма да умрете. Кой казва истината? На кого бихте повярвали.

След като Адам и Ева умират, лъжата на сатана лъсва, но и до ден днешен той поддържа тази лъжа, като твърди и внушава, че смъртта въобще не е смърт, а е друга форма на живот, така че живите и мъртвите могат да си общуват.

Тъй като сатана упорито държи на тази лъжа, Бог категорично забранява викането на духове: „…мъж или жена, които запитват зли духове…да бъдат умъртвени...” (Левит 20:27)

Защо Бог така категорично се противопоставя на спиритизма? Защо в миналото е имало такова страшно наказание за участие в спиритически сеанси? Отговорът е: ЗАЩОТО Е САТАНИНСКА ЛЪЖА! Това учение противоречи на Свещеното писание: „…живите поне знаят, че ще умрат; а мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват... Също и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени , нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето.” (Екл.9:5,6 ).

Колко ясно е казано тук, че смъртта е краят!

-         мъртвите не знаят нищо т.е. мъртвите не знаят какво се случва с нас, а още по-малко, какво ще ни се случи;

-        чувствата им са вече изгубени т. е. мъртвите не обичат, не мразят, не чувстват нищо;

-        нямат вече участие в нищо, което става на земята т.е. мъртвите не могат по никакъв начин да се намесват в живота на живите.

Учудващо е, че след като прочетат тези неща, хора, които изследват и изучават Библията, продължават да твърдят, че мъртвите всъщност не са мъртви  и че продължават да живеят под друга форма! Не живеят! Няма живот след смъртта:  „Излезе ли духът му, той се връща в земята си; в същия този ден загиват намеренията му”. (Пс.146:4)  

„ Душата, която греши, тя ще умре.” (Езекил18:20) Душата....ще умре.  Душата е смъртна!

След като Библията казва, че мъртвите не могат да се връщат и да общуват с живите, как да си обясним тайнствените появи на починали хора? Има само един възможен източник –  Сатана. Вместо нашите починали близки се появяват неговите материализирани демони, в какъвто вид искат, имитирайки характерните черти на умрелите. Тези фалшиви чудеса са добре изфабрикувани с цел да измамят хората и да ги убедят, че лъжата е истина. Не забравяйте тези неща: 

1.   Че дяволът е бившият Луцифер; все още има много права и може да върши чудеса. Той е много интелигентен и може да прави неща, надхвърлящи нашия разум. След хиляди години наблюдения на човешкия характер сатана е в състояние да имитира  външния вид и гласовете на хората. „И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел;“ (2 Коринт. 11:14) В подходящи моменти той представя своята лъжа пред съкрушените от скръб роднини на починалия. Нещо повече, медиумите, с които демоните контактуват, казват, че говорят от името на Бога, затова Бог ненавижда тази измама.   

2.   Бог общува с хората не с медиуми, а чрез Словото си: „И като ви рекат: Допитайте се до запитвачите на зли духове и до врачовете, които шепнат и мърморят, отговорете: Не трябва ли един народ да се допитва да своя Бог? Нека прибягнат при закона и свидетелството. Ако не говорят според това Слово, наистина няма зазоряване за тях.”  (Исая 8:19,20)

3.  Смъртта е сън до деня на възкресението – сън без съзнание и сънища: „И така, Давид заспа с бащите си, и биде погребан в Давидовия град. (3 Царе 2:10)

На 37 места в Библията за смъртта на царе и други Библейски личности се казва: „…заспа с бащите си, и биде погребан…“
За Лазар казва: „Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън“. (Йоан 11:13)