В нощта, когато Юда довел храмовата стража за да арестува Исус, Петър  вдигнал меч да Го защити, но Исус му казал, че не е дошъл да наказва хората, а да ги спаси: А Симон Петър, като имаше меч, го измъкна, удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. Името на слугата беше Малх. Йоан 18:10. Като излекувал Малх, Исус всъщност отрекъл употребата на физически меч като средство за защита: Тогава Исус му каза: Върни меча си на мястото му, защото всички, които са хванали меч, от меч ще загинат. Мат. 26:52.

Думите на Исус имат както физическо, така и духовно значение: …вземете за шлем на спасението меча на Духа, който е Божието слово; Ефес. 6:17. Мечът на Духа е Божието Слово и когато някой се хваща за него, то умъртвява стария му живот и човекът бива възкресен за нов живот в Христос. Исус ни учи , че за спасението си трябва да уповаваме на милостта на нашия Баща, а не на меча. Той никога не ударил, наранил или убил някого и ни е оставил пример: …Христос пострада за вас, като ви остави пример, да следвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му; Който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше… 1Петр. 2:21-23

Голямото предизвикателство, с което трябва да се справим в светлината на живота на Исус, е как да отчитаме всички истории в Стария Завет, в които Израил убива с меч своите врагове?

Когато Израил напуснал Египет, Господ им казал как ще се справи с народите пред тях: Ще изпратя пред теб страх от Мен и ще обезсиля (смутя) всичките народи, между които ще отидеш... Ще изпратя и стършели и те ще изгонят отпред теб евейците, ханаанците и хетейците. Няма да ги изгоня в една година, за да не запустее земята и да не се размножат полските животни. Малко по малко ще ги изгонвам отпред теб, докато се умножиш и завладееш земята. Изх. 23:27-30. Бог въобще не е имал намерение израилтяните да воюват. И ако те Му били верни, Неговият Дух щял да убеди тези народи в греха им. В смущението си, те биха отстъпили, а не убивани. Бог не е възнамерявал Израил да завзема Ханаан с война.

Поради тежкото робство в Египет и хвърлянето на еврейските деца в реката, мнозина израилтяни били повлияни от идеята, че Бог е тиранин, който би се обърнал срещу тях и би ги убил. Виждаме този страх още в началото на изхода от Египет: И казаха на Мойсей: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо ни изведе от Египет? Изх.14:11. Сатана използвал неправилното им разбиране за Божия характер и ги изкушавал да мислят, че Бог иска да ги убие в пустинята. Този страх продължавал да нараства: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и ядяхме хляб до  насита; защо ни доведохте в тази пустиня, да ни изморите от глад! Изх.16:3. Израилтяните не вярвали на Бога и не познавали истинския Му характер. Умовете им били заслепени от Сатана и те смятали, че Бог иска да ги умори от жажда в пустинята: Народът беше ожаднял и роптаеше против Мойсей: Защо ни изведе от Египет? Да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни? Изх.17:3.

Страхът от един Бог, Който иска да ги убие, ги кара да отхвърлят Моисей и Аарон и да си потърсят друго ръководство, което ще ги върне в Египет. И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет Числа 14:4. Връщайки се назад във времето, виждаме този страх и в Райската градина. Тогава Сатана убеждавал Адам и Ева, че когато Бог им казал, че ще умрат, точно Той щял да е Този, който ще ги убие. Адам чул гласа на Бога в градината, уплашил се и се скрил. Бит. 3:10.

Постоянното мърморене, оплакване и недоверие поставили Бога в позиция, в която възможността да ги защитава, ставала все по-малка. Така лишени от Божията защита, на практика те избрали Сатана за свой господар, който подбудил амаличаните да ги нападнат: По това време дойде Амалик и воюва против Израил. Изх. 17:8. Това нямало да се случи, ако Израил беше се доверил на Бога, но сега – Мойсей взема положението в свои ръце: А Мойсей каза на Исус Навиев: Избери мъже и излез да се биеш с Амалик; аз ще застана утре на хълма и ще държа Божия жезъл в ръката си. Изх.17:9. Не се казва: „Господ заповяда на Мойсей”, нито че  Мойсей се е допитал до Господ. Казва се само, че заповядал на Исус Навин да отиде и да се бие – на Мойсей му се е виждало това да е правилно.

Случаят напомня за едни братя, вдигнали меч срещу онези, които се поругали със сестра им: … двама от синовете на Яков – Симеон и Леви, братя на Дина, взеха всеки меча си… убиха Емор и сина му Сихем, а Дина взеха от дома на Сихем и излязоха. Тогава се спуснаха и ограбиха града, понеже бяха обезчестили сестра им. Бит. 34:25-28.

Да са се допитали до Бога? Не! Сами вземат решение за отмъщение и това им се виждало да е правилно. Децата на Леви сигурно биха се гордели да разказват как баща им е защитил сестра си. Сатана би им внушавал, че действията му са оправдани, като акт на самозащита. По-лесно е да се приеме една такава история, вместо да казват, че баща им е хладнокръвен убиец и да понасят срама от това през идните поколения.

Така и Мойсей – сам взема решение за бой. Дали четиридесетте години в пустинята са го окуражили, че той сам защитава народа? Дали всичко това не се е случило според плановете на Сатана, довел Израил отново до меча и по този начин характерът на Бог да бъде грешно представен през вековете? Един Бог, който не може дори вода да им осигури, а още по-малко да е загрижен, че загиват от амаличаните…

А десетте съгледвача на Ханаан? Предали на израилтяните лош доклад за земята, защото не вярвали, че Бог ги обича и иска добро за тях. Забравили Божията защита и грижа и се съсредоточили върху всичко негативно. Така Сатана можел лесно да ги изкушава да вярват в един Бог, който иска да ги убие. Всеки път, когато на Сатана се отдавала възможност да пробие защитната ограда и да навреди на израилтяните, той им внушавал, че именно Бог ги наказва. Колко тъжно трябва да е било за Бога да наблюдава как Неговият народ избира да вярва в такива лъжи за Него: Всички тези мъже, които видяха славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и Ме изпитваха десет пъти досега, и не послушаха гласа Ми, няма да видят земята, за която се клех на бащите им — никой от онези, които Ме презряха, няма да я види! Числа 14:22-23.

След като изминали четиридесет години и едно цяло поколение си отишло, израилтяните отново стигнали до границата. Греховете на бащите все още били в умовете на децата им: И народът говореше против Бога и против Мойсей: Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма нито хляб, нито вода и душата ни се отвращава от този никакъв хляб. Числа 21:5. За щастие, Мойсей откликнал на Христовия Дух, помолил Бог да прости на хората и Бог отговорил милостиво. Но Мойсей виждал, че сега Израил е още по-зле от преди, свикал народа пред канарата и извикал: Чуйте сега вие, бунтовници! Да ви извадим ли вода от тази канара? И Мойсей вдигна ръката си и удари два пъти канарата с жезъла си. И потече много вода и обществото и добитъкът им пиха. Числа 20:10-11. Поддавайки се на изкушението да взема сам решения, Моисей дал предимство на Сатана, като му осигурил достъп до умовете на израилтяните. В резултат от този провал, Сатана се домогнал да отнеме живота на Аарон: Аарон ще се прибере при народа си, защото няма да влезе в земята, която съм дал на израилевите синове, понеже не се покорихте на думата Ми при водата на Мерива. Числа 20:24

Израилтяните били нападнати от друг народ. Нямайки доверие, че Бог ще им помогне, фактически те били на страната на Сатана. Завладени от неговия дух, той ги подтикнал да направят сделка с Бога – с онзи Бог, Който те си представяли; Който обичал да убива хора: А арадският цар като чу, че Израил иде през пътя, воюва против Израил и хвана пленници от тях. И Израил направи обрек с Бога, като каза: Ако наистина предадеш тия люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им. И Господ послуша гласа на Израил и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им. Числа 21:1- 3.

Бог не искал от израилтяните да убиват враговете си, но фалшивата им представа, че е Бог, който обича да убива хора, ги карала да вярват, че Той би одобрил идеята им да направят такъв кървав оброк и ще им помогне. Казва се, че Бог послушал гласа им. Защо? Това не би ли затвърдило в тях убеждението, че Бог иска да убиват враговете си? Отговорът се намира в притчата за талантите: Дойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех в кърпа, защото се боях от теб, понеже си строг човек: взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял. Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Лука 19:20-22.

Мързеливият слуга си представял Господ като сурова личност и получил присъда според тази си вяра – от „устата ти ще те съдя…“. Бог позволява на човека, който има фалшив възглед за Него, да получи според собствените си идеи. Така и израилтяните получили това, което желаели. По същия начин, както използвал Израил, за да убие Ханаанците, Сатана довел и още милиони до смърт, чрез едно фалшиво разбиране за характера на Бога, а именно, че Той е Този, Който коли и убива. Но в Гал. 6:7 се казва: Не се лъжете, Бог не е за подиграване! Понеже, каквото посее човек, това и ще пожъне.

(следва продължение)