Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
12.05.2021 08:40 -
Многоцветка
Погълната от своите мисли, девойката вървеше бавно по прашния тротоар. Дъждът ръмеше и от време на време небето просветваше прорязано от светкавица.Тя не носеше чадър, а облеклото и бе твърде неподходящо за да се разхожда така. Вятър завърташе есенните листа по пътя, северни нотки носеха след себе си началото на студа.Девойката вървеше като омагьосана и въобще не се оглеждаше. Колите, които минаваха в близост до тротоара изпръскваха и без това подгизналите и одежди.Лекото якенце и късата поличка с три четвъртите раирани чорапи, плитките, луниичките, рижата коса никак не се връзваха с тъжното изражение. Девойката тръгна да пресича, озърна се най - сетне и забърза като сви на ляво. Влезе в една стара кооперация и се качи на скърцащия асансьор носил върху плещите си дълги години килограми и километри.Спря на седмия етаж, момичето слезе и затърси в чантата си ключове. До тук картинката не се отличаваше с нищо особено. Вратата на средния апартамент бе отворена. Прекрачвайки прага момичето се озова пред една огромна бездна, погледът надолу потъваше с километри, а в дупката проблясваха светлинки, които се въртяха във формата на спирала.Тя скочи, падаше и падаше, докато не я спря твърдата повърхност на камъка. Колкото и против законите на физиката да изглеждаше това, тя падаше плавно елегантно, сякаш плува. Когато се озова долу, тя бе набрала от светлинките, които растяха като тревички в тунела, протегна дланите си и ги издуха пред себе си, а пътят пред нея се разкри в пълния си вид. Камък и стомана, фигури изобразяващи конници и крилати същества известни ни само от митологията. Мистерията около девойката се увеличаваше.Тя пристъпяше, но умисленият и вид не изчезна. Пред нея се откри една врата, от теменужки. Тя я отвори и се озова в красива градина. Всякакви цветя изпълваха с аромат, цветове и екзотика тази градина.По средата и се издигаше цветен трон, а на него седеше един розов облак изпълнен с малки летящи феи.
- Здравей Миранда! Дойдох си! Горе е сиво и скучно, иде зима, вали дъжд, не мога да гледам как хората посърват. Грижите ги поемат в своите обятия, а ние живеем в приказката на техните деца.Фантазия къде е?- попита девойката.
- Излезе. Едно дете я извика , то в момента рисува картина и му трябва размах на мисълта.-отговори Миранда или розовия облак.
- Трите грации къде са?
- Измислиха си някакъв бал на вятъра и сега танцуват.
- Добре, аз ще отида да сложа малко багри в южния край и се връщам.
- Добре Многоцветке.
Девойката или Многоцветка въздъхна и забърза към южния край на градината, а след нея една огромна прозрачна дъга изпълни въздуха с цветове.
Горе в едно жилище малката Гергана стоеше на прозореца и гледаше как последните есенни листи се отронват от дърветата, и казваше на майка си:
- Мамо сега Многоцветка е тъжна,зимата ще намали работата ѝ. Аз трябва да нарисувам много пъстра картина за да я накарам да се усмихне.
-Герганче, недей да фантазираш, защото имаш домашно по математика и няма кой да ти реши задачите.
- Добре добре отивам....
Многоцветка въртеше погледа си и слагаше ли слагаше цветове, целият южен край на градината се превърна в карнавал.Тогава тя легна в люлка от лико и заспа до пролетта.
Десислава Стоянова - liulina
- Здравей Миранда! Дойдох си! Горе е сиво и скучно, иде зима, вали дъжд, не мога да гледам как хората посърват. Грижите ги поемат в своите обятия, а ние живеем в приказката на техните деца.Фантазия къде е?- попита девойката.
- Излезе. Едно дете я извика , то в момента рисува картина и му трябва размах на мисълта.-отговори Миранда или розовия облак.
- Трите грации къде са?
- Измислиха си някакъв бал на вятъра и сега танцуват.
- Добре, аз ще отида да сложа малко багри в южния край и се връщам.
- Добре Многоцветке.
Девойката или Многоцветка въздъхна и забърза към южния край на градината, а след нея една огромна прозрачна дъга изпълни въздуха с цветове.
Горе в едно жилище малката Гергана стоеше на прозореца и гледаше как последните есенни листи се отронват от дърветата, и казваше на майка си:
- Мамо сега Многоцветка е тъжна,зимата ще намали работата ѝ. Аз трябва да нарисувам много пъстра картина за да я накарам да се усмихне.
-Герганче, недей да фантазираш, защото имаш домашно по математика и няма кой да ти реши задачите.
- Добре добре отивам....
Многоцветка въртеше погледа си и слагаше ли слагаше цветове, целият южен край на градината се превърна в карнавал.Тогава тя легна в люлка от лико и заспа до пролетта.
Десислава Стоянова - liulina
Няма коментари
Търсене