Божието слово –  като огледало за душата (1 част)

Божието слово е огледало за нашите души, защото начинът, по който възприемаме Божиите думи, показва (отразява като огледало) какво има в нас; не външния ни вид, а вътре, в душите ни.

 

Израил бил призован да бъде светлина за езичниците, но те превърнали тази привилегия в тъмнина. Сърцата им били изпълнени с гордост и предразсъдъци към езичниците и учениците на Исус не правели изключение. Прекарал почти цялата си служба сред юдейския народ, Исус веднъж избрал да отиде в един езически регион на Финикия. Там живеела една жена, която чула за юдейския лечител. Дъщеря ѝ била измъчвана от демон, но не намерила помощ от нейните богове. Решила да помоли Исус: „И ето, една ханаанка излезе от онези места и извика: Смили се за мен, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е лошо обсебена от демон“ Мат. 15:22. Сърцето на Божия Син било изпълнено със състрадание, но това което направил, разкрива нещо много важно за характера на Бога: „Но Той не ѝ отговори нито дума. Учениците дойдоха и Му се молеха: Отпрати я, защото вика след нас“. Мат. 15:23.

Исус не отговорил веднага на жената, за да види как ще реагират учениците Му. Те изтълкували Неговото мълчание като потвърждение на расисткия им предразсъдък. В същото време Неговото мълчание подложило на изпит и увереността на чужденката за юдейския Учител. Виждаме как поведението на Исус е като огледало, разкриващо какво има в сърцата на тези, които са около Него. Такъв е и случаят с двамата мъже от Емаус, когато Исус „се държеше така, сякаш ще отиде по-нататък” Лука 24:28. Също и когато Исус дошъл, „ходейки по морето, и щеше да ги отмине” Марк 6:48.

Учениците били заслепени за много неща, които Исус се опитвал да им каже. Когато Той мълчал пред чужденката, те проектирали върху Него собствените си расистки наклонности и желания, затова замолили Исус да отпрати жената. Колко ли съкрушително трябва да е било за нея да ги чуе, а след това и Исус, да казва: „…Аз не съм изпратен при други, освен при загубените овце от израилевия дом“ Мат. 15:24.

Този отговор бил изпитание всички, защото Йоан Кръстител ясно заявил: „Ето Божият Агнец, който взема греха на света“ (Йоан 1:29). Исус бил Спасител на целия свят, а не само на израилтяните. Както апостол Павел по-късно описал в Римл. 2:28-29, терминът „Израил“ е препратка към всички онези, които щели да приемат дара на спасението.

Сега жената демонстрирала, че действително е израилев последовател: „А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми!“ Мат. 15:25. Вярата на жената не отстъпила. Спасителят копнеел да ѝ помогне, но изпитът още не бил свършил: „Но Той ѝ отговори: Не е хубаво да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата“ Мат. 15:26.

По този начин Исусовите думи подлагат на изпит расисткия предразсъдък на учениците, а също и съмненията на жената към този юдейски учител. Тя можела да каже: „Господи, аз съм едно от твоите деца, помогни ми ”, но все още устоявала с вяра: „А тя каза: Да, Господи, но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им!“ Мат.15:27. Въпреки че си помислила, че Исус я нарича куче, тя продължавала да вярва, че Той ще ѝ помогне: „Тогава Иисус в отговор ѝ каза: О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде, както искаш. И от онзи час дъщеря ѝ оздравя.“ Мат. 15:28. Този отговор изобличил учениците. Когато Исус откликнал на молбата на жената, те били в недоумение, а навярно и тяхната расистка омраза е била разклатена.

Исус говорел на хората по начин, който позволява на думите Му да действат като огледало и да разкрият какво има в сърцата им. Той не им казал просто: “Имате проблем с расистката омраза и трябва да го превъзмогнете”. Това не би постигнало нищо. Вместо това, им посочил проблема с много мъдрост, с присъщата Му благост и без директна конфронтация.

Изпитът, който Исус дал на учениците, стои пред всеки читател на Библията. В Писанието нещата са изразени по такъв начин, че като огледало отразяват какво има в сърцето на читателя: „Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. Защото, ако някой бъде слушател на словото, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото, понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.“ Яков 1:22-24.

Има изпълнители, има и слушатели (читатели) на словото. Слушателите със собствения си предразсъдък прочитат в Библията едно описание на Бога чрез естественото си човешко разбиране. Изпълнителите, които искат да вършат Божията воля, ще разберат истината за Неговия истински, бащински, любящ характер (Йоан 7:17).  

Следва продължение…

24.06.2012 22:35 - Казвам се Мели

автор: vandela007 категория: Лични дневници
прочетен: 2864 коментари: 12 гласове: 14


Здравейте!
Жената, която пишеше в този блог, вече няма да пише. От нейно име благодаря на всички приятели, които ѝ се обадиха на лични.

Извади един постинг от нафталина! За какво?

дребна, и малка...
АЗ,НЕ мога да лъжа, всичко е на длан, мила))

не е лъжа и можех да ти обясня, но тонът, с който ми говориш, ме разколеба...

мен, не ме тревожат.."нещата" от Физичния Свят!
а, Небесното...

ако, ти си в Духа, ще ме видиш,както и аз те виждам../ без очи)
Никой, не може да те "разколебае",ако, Истината е в теб!!!
никой, даже и аз )

"Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт."
Притчи 14:12