Животът на Христос, който ходеше на земята преди 2000 години, ни предлага един модел на любов, която е донесла мир на милиони. Но за много хора този красив модел на живот не е разбран, заради другите Библейски истории, където Бог изглежда изключително жесток и заповядващ геноцид не само чрез убиването на вражески войници, а също и чрез избиването на невръстни деца. Това изразява идеята, че Той е разгневен и изпълнен с ярост.

Новият завет ни казва, че Исус Христос е дошъл на земята, за да ни представи характера на Бога. Но несъответствието между описанията за Бога в Библията и живота на Христос са направили някои от твърденията на Христос много неубедителни.

Възможно ли е Бог наистина да е милостив, благ и мил, така както е разкрито в живота на Исус? В самото сърце на Божия закон е онази заповед, която казва “не убивай.” Дали тя е отражение на характера на Бога, или това са правила, определени за по-нисък ред същества; а за тези, които са на власт се прилага един напълно различен набор от правила? Какво отражение има това върху ръководителите, които биха моделирали себе си според един такъв образец? Дали това не би произвело водачи, които започват да действат по същия начин, веднага щом дойдат на власт?

Всеки родител (или поне всеки) изпитва дълбоки, нежни чувства към своите деца още в мига на раждането им. Такива емоции ни внушават мисълта, че те са израз на Божията любов към Неговия Син и съответно към Неговите родени на земята деца. Бог е наистина любов. Той не е една личност на насилието. Той не ни заплашва със заплахата да пече вечно Своите отклонили се деца в пъкъла както вярват милиони.

Мнозина не са убедени, но точно в Словото можем да открием факта, че Бог е любов.

„Бог е любов” са думите, записани от ап. Йоан след неговата близка връзка с Исус. Когато Го слушал как проповядва, как отваря очите на слепите и изобличава със сълзи онези, които вършели зло, Йоан схванал истинската мисия на Исус: „Никой кога да е не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отец, Той Го изяви“. (Йоан 1:18)

Картината на Бога така, както е разкрита в живота на Исус, се явява в рязък контраст с това, което хората са разбирали. Когато Исус и учениците Му минали покрай един сляп човек, те го попитали: „…Учителю, кой е съгрешил – този човек или неговите родители, та се е родил сляп?“ (Йоан 9:2)

Техният въпрос разкрива, че хората са възприемали Бога като един жесток диктатор, който налага наказание върху онези, които не го слушат. Но имало и свидетели, които прогласявали една различна вест. Красотата на природата, трептящата премяна на цветята с техния сладък аромат, мелодичните птици, изпълващи въздуха с песните си и величествените свежозелени дървета – всички те свидетелствали за един удивителен Създател и любящ Баща. Горещата и посветена любов на родителите към техните деца и грижовните интимни връзки на съпруга и съпругата също говорели за нежното сърце на Създателя.

Мойсей, опитвайки се да разбере своя Създател, замолил Бог да разкрие славата Си. „И Господ слезе в облака, и застана при него там и прогласи Господното име… Господ, Господ Бог, жалостив и милостив, дълготърпелив, изобилстващ с доброта и истина“. (Изход 34:5, 6).

Но независимо от тези и много други доказателства, съществуващият и преобладаващ възглед бил, че Бог е груб и строг и бърза да накаже онези, които са се провинили пред Него. Този възглед преобладавал, защото Сатана хвърлил съмнение върху любовта на Бога от самото начало: „А змията каза на жената: Никак няма да умрете! Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога…“. (Бит. 3:4-5)

Сатана убедил Адам и Ева, че ако ядат от плода, няма да умрат, че Бог ги е излъгал и на Него не може да се има доверие. Тогава: Ако консумирането на плода не е убило Адам и Ева, кое би го направило? Единственото заключение е, че това трябва да е направил Бог; и когато Адам чул гласа на Бога в градината, виждаме резултата от едно такова мислене: „Чух гласа Ти в градината, уплаших се… и се скрих“. (Бит. 3:10)

Адам се уплашил, че Бог ще ги убие заради непослушанието им. Точно този страх от смъртта държи хората в робството на Сатана. Но Бог винаги се опитвал да: „… избави всички, които чрез страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство“. (Евреи 2:15)

Бог казва „ще умрете“, сатана казва „няма да умрете“ – кой лъже?! Посредством такива измами Сатана поробил света; той представил погрешно характера на Бога, за да ги държи далече от Него. Божият Син слязъл от небето, за да разкрие истинския характер на Своя Баща и да покаже какъв наистина е Отец. Когато един от учениците отправил молба: “Покажи ни Отец,” Исус отговорил: "Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мен, е видял Отца; как казваш ти: Покажи ни Отец?" (Йоан 14:8, 9). 

Следва продължение.