Една европейска природоизследователска експедиция в тропиците установила, че всяка сутрин по един от опитните зайци е мъртъв, както си е в клетката, без никакви наранявания по тялото му и без каквото и да е заболяване. Решили да разгадаят мистерията, каквато и да е тя.

Един от учените останал да бди през нощта. Към полунощ забелязал малко черно животинче да пропълзява в клетката. То се отнасяло много дружелюбно към заека и скоро започнала весела игра. Тя продължила дълго. В края заекът задъхан и капнал от умора, се свил в единия ъгъл и се приготвил за сън. Животинчето направило същото и то на „почетно“ разстояние от около 20 см. „Домакинът“ веднага заспал. Тогава коварният гост проточил по пода дълъг, тънък хобот и неусетно впивайки го в заека, засмукал кръвта му… На сутринта заекът бил мъртъв.

Нощният посетител бил един много опасен прилеп, наричан от местните жители „вампир“.

Съществува един много по-опасен „вампир“, който с невероятна охота изсмуква духовните сили на всеки, който се превърне в негова жертва. Играта с него е най-опасното развлечение – развлечение, с фатални последици, чийто резултат отеква чак във вечността. Библията ни съобщава неговото име и неговата цел – името му е Сатана, а целта му е да ни направи свои сътрудници, лишавайки ни от връзка с Бога и от привилегията на вечния живот.

Добрата вест е, че имаме един Спасител, чрез чиято сила, помощ и закрила можем да владеем положението. Ако живеем в непрекъсната връзка с Бога, ако сме бдителни срещу атаките на врага, тогава животът ни преминава в „зоната на послушанието“ и победата ни чрез Христос е сигурна.

Нека се молим Бог да бъде наш защитник и водач. Да ни даде мъдрост да разпознаваме сатанинските хитрости и да вземаме правилни решения. Да ни помогне да постигнем безкомпромисна вярност към Него при всички обстоятелства в нашия живот.