Постинг
02.11.2019 16:15 -
Мил спомен от преди няколко години...
Автор: vandela007
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5141 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.04.2024 17:12

Прочетен: 5141 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 13.04.2024 17:12

Закусваме. Питам: Какво искаш за пиене - айрянче или милк. -Милк! Наливам мляко в стъклена чаша (в която пие винаги).
- Не искам в тази чаша!
- Ами каква искаш?
- Искам детска чаша! Преливам млякото в детска чаша, нося го.
- Не в тази, искам в голямата детска чаша! Наливам в по-голяма детска чаша. Поднасям го. Още не съм стигнала до масата:
- Не тазииии! Искам чашата фроузен! Търся в шкафа, намирам я и преди да съм преляла млякото, профилактично питам:
- Тази ли е?
- Да! Слагам чашата на масата и веднага нова заповед:
- Донеси ми кукли, искам кукли! Отивам в детската, нося две кукли.
- И другите ми донесииии! Нося още две.
- Вземи една за теб! - сочи към четирите кукли. Вземам си една.
- Не тази, тази е моя!
- А коя е моя?
- Ето, тази! Вземам я.
- Сложи моите кукли на стола! Слагам ги, но едната не се събира, пада. Колкото и да ги местя, все едната пада.. Премествам я на другия стол. Писък! Иска трите да са на един стол. Показвам нагледно, че не се събират. Слагам още един стол, за третата кукла. Продължаваме закуската.
- Дай ми да пия. Подавам чашата и най-после очаквам одобрение. Поглежда ме сърдито:
- Милк!
- Ами да, нали милк искаше!
- Искам айрянче!
- Милк искаше!
- Айрянчеееее - и заплаква. Връщам млякото. Правя айрян, подавам го:
- Дай най-напред на куклите. Поднасям чашата към двете кукли и цокам с уста, все едно, че куклите пият. Подавам ѝ чашата.
- И на другите дай! Почвам да поя "моята" кукла.
Не! На моята! - поя нейната, дето е сама на стола, цокам и с чувство на изпълнен дълг, с жест - победоносно слагам чашата пред нея.
- Не, дай и на твоята куклаааа!
- Ама тя пи!
- Не е пила! Цокам и пред моята кукла. Плахо подавам чашата на внучката. Пийна. Закуската продължи. Закусихме. Прибирам масата.
- Бабо, искам да играем на криеница!
- Добре - но за да ѝ отклоня вниманието от играта, щото тя край няма, отиваме горе да сменим чаршафите. Докато аз се занимавам с чаршафите, тя свали от етажерката плик със снимки и ги разпиля; свали кремовете и червилата на майка си и ги смеси със снимките; залови се с гардероба. Той е с огледала, с плъзгащи се врати. Като засили едната врата от единия край, блъска я чак в другия край. Подавам ѝ ръка:
-Хайде да слизаме.
- Добре, ще излезем на разходка и ще ми купиш бабълс (това е пяна, дето децата духат и правят балончета). Понеже е рано за разходки, за да ѝ отклоня вниманието от бабълсите, извеждам я на двора. Връщаме се вкъщи:
- Бабо, искам да рисуваме.
- Добре. Вадя чашка, наливам малко водичка, вадя рисувателната книжка, нося водните бои.
- Не тези, другите! Нося другите бои.
- Не тези, другите! Връщам се и отново подавам предишните.
- Не тези. Тогава ѝ подавам двете кутии и ѝ казвам: избери си! Тя перва с ръка и двете кутии. Тогава разбирам, че явно има и други. Сядам на колене, навеждам се, гледам навътре в шкафа и виждам нова новеничка кутия с водни бои. Подавам ѝ я и ме награждава с усмивка. Тя рисува, а аз сядам да пиша това. След малко сяда до мен на съседния стол, носи четката и боите:
- Бабо, боядисай ми ноктите. Потапям четката в червената боя.
- Не червени! Розови. Мия четката, потапям я в розовата боя. Боядисвам ги розови.
- Дай сега аз твоите да нарисувам.
- Не, не искам, аз не съм дете да се рисувам!
- И големите се рисуват! Мама си рисува нейните. При този аргумент отстъпвам, но си подавам пръстите набързо, да не ме плеска много с боя. Тя обаче ги повтаря. Боядиса ги. Насочвам ѝ вниманието към книжката, за да отида и да се измия - некомфортно ми е с тази боя по пръстите. Явно и на нея не й е добре, защото предложи:
- Бабо, искам да си измия ноктенцата. Това ми дойде като добре дошло, защото и двете се измихме. В това време заваля дъжд:
- Бабо, да излезем навън.
- Не може, вали.
- Не капееее!
- Абе, капе, не виждаш ли?
- Не капе!!! Отварям вратата към двора и ѝ показвам как вали. Гледа, гледа, вдига красивата си главичка към мен и казва:
- Не капе!
- Не искам в тази чаша!
- Ами каква искаш?
- Искам детска чаша! Преливам млякото в детска чаша, нося го.
- Не в тази, искам в голямата детска чаша! Наливам в по-голяма детска чаша. Поднасям го. Още не съм стигнала до масата:
- Не тазииии! Искам чашата фроузен! Търся в шкафа, намирам я и преди да съм преляла млякото, профилактично питам:
- Тази ли е?
- Да! Слагам чашата на масата и веднага нова заповед:
- Донеси ми кукли, искам кукли! Отивам в детската, нося две кукли.
- И другите ми донесииии! Нося още две.
- Вземи една за теб! - сочи към четирите кукли. Вземам си една.
- Не тази, тази е моя!
- А коя е моя?
- Ето, тази! Вземам я.
- Сложи моите кукли на стола! Слагам ги, но едната не се събира, пада. Колкото и да ги местя, все едната пада.. Премествам я на другия стол. Писък! Иска трите да са на един стол. Показвам нагледно, че не се събират. Слагам още един стол, за третата кукла. Продължаваме закуската.
- Дай ми да пия. Подавам чашата и най-после очаквам одобрение. Поглежда ме сърдито:
- Милк!
- Ами да, нали милк искаше!
- Искам айрянче!
- Милк искаше!
- Айрянчеееее - и заплаква. Връщам млякото. Правя айрян, подавам го:
- Дай най-напред на куклите. Поднасям чашата към двете кукли и цокам с уста, все едно, че куклите пият. Подавам ѝ чашата.
- И на другите дай! Почвам да поя "моята" кукла.
Не! На моята! - поя нейната, дето е сама на стола, цокам и с чувство на изпълнен дълг, с жест - победоносно слагам чашата пред нея.
- Не, дай и на твоята куклаааа!
- Ама тя пи!
- Не е пила! Цокам и пред моята кукла. Плахо подавам чашата на внучката. Пийна. Закуската продължи. Закусихме. Прибирам масата.
- Бабо, искам да играем на криеница!
- Добре - но за да ѝ отклоня вниманието от играта, щото тя край няма, отиваме горе да сменим чаршафите. Докато аз се занимавам с чаршафите, тя свали от етажерката плик със снимки и ги разпиля; свали кремовете и червилата на майка си и ги смеси със снимките; залови се с гардероба. Той е с огледала, с плъзгащи се врати. Като засили едната врата от единия край, блъска я чак в другия край. Подавам ѝ ръка:
-Хайде да слизаме.
- Добре, ще излезем на разходка и ще ми купиш бабълс (това е пяна, дето децата духат и правят балончета). Понеже е рано за разходки, за да ѝ отклоня вниманието от бабълсите, извеждам я на двора. Връщаме се вкъщи:
- Бабо, искам да рисуваме.
- Добре. Вадя чашка, наливам малко водичка, вадя рисувателната книжка, нося водните бои.
- Не тези, другите! Нося другите бои.
- Не тези, другите! Връщам се и отново подавам предишните.
- Не тези. Тогава ѝ подавам двете кутии и ѝ казвам: избери си! Тя перва с ръка и двете кутии. Тогава разбирам, че явно има и други. Сядам на колене, навеждам се, гледам навътре в шкафа и виждам нова новеничка кутия с водни бои. Подавам ѝ я и ме награждава с усмивка. Тя рисува, а аз сядам да пиша това. След малко сяда до мен на съседния стол, носи четката и боите:
- Бабо, боядисай ми ноктите. Потапям четката в червената боя.
- Не червени! Розови. Мия четката, потапям я в розовата боя. Боядисвам ги розови.
- Дай сега аз твоите да нарисувам.
- Не, не искам, аз не съм дете да се рисувам!
- И големите се рисуват! Мама си рисува нейните. При този аргумент отстъпвам, но си подавам пръстите набързо, да не ме плеска много с боя. Тя обаче ги повтаря. Боядиса ги. Насочвам ѝ вниманието към книжката, за да отида и да се измия - некомфортно ми е с тази боя по пръстите. Явно и на нея не й е добре, защото предложи:
- Бабо, искам да си измия ноктенцата. Това ми дойде като добре дошло, защото и двете се измихме. В това време заваля дъжд:
- Бабо, да излезем навън.
- Не може, вали.
- Не капееее!
- Абе, капе, не виждаш ли?
- Не капе!!! Отварям вратата към двора и ѝ показвам как вали. Гледа, гледа, вдига красивата си главичка към мен и казва:
- Не капе!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог

Гласове: 5527
Блогрол
1. Бл. Димитрова "Пътят до тебе"
2. Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си
3. AMENO
4. Усмихни се
5. 23 Псалм
6. 7 цвята
7. една сълза
8. Животе, мой!
9. Довиждане
10. Библията - ф.
11. Отец на всички
12. сбогуване с всички
13. Благодаря Ти, Гсподи
14. Добрият пастир
15. Учени за вярата си
16. Шуберт
17. Демис Русос
18. Бог да пази България
19. Шопен
20. класич. китара
21. Сиртаки
22. Тиха нощ
23. защо ми е толкова мъчно за фреди...
24. ФЕЯ след земетресението
25. Джери Франклин
26. сервиз за лаптопи
2. Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си
3. AMENO
4. Усмихни се
5. 23 Псалм
6. 7 цвята
7. една сълза
8. Животе, мой!
9. Довиждане
10. Библията - ф.
11. Отец на всички
12. сбогуване с всички
13. Благодаря Ти, Гсподи
14. Добрият пастир
15. Учени за вярата си
16. Шуберт
17. Демис Русос
18. Бог да пази България
19. Шопен
20. класич. китара
21. Сиртаки
22. Тиха нощ
23. защо ми е толкова мъчно за фреди...
24. ФЕЯ след земетресението
25. Джери Франклин
26. сервиз за лаптопи