Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.11.2018 13:25 - Грехът е състояние, при което липсва Христос
Автор: vandela007 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 674 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Като начало на нашите разсъждения, нека се опитаме да дадем дефиниция на понятието „грях“. Какво е грях? Четем в 1Йоан. 3:4 „Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие;“ Този стих ни казва, че грехът е престъпване на закона. Представата в ума на повечето хора е, че „престъпването на закона“ означава избор да нарушим закона. Нищо повече.

Дали наистина е така? Дали не пропускаме нещо? В гръцкия текст тази дума е „аномия“, което буквално означава състояние, в което някой е без закон; означава също и нарушаване на закона. Следователно стихът се занимава с два аспекта: съществува извършване на беззаконие и съществува беззаконие като състояние.

Казва се, че грехът е, когато нарушим закона, но в действителност в корена на греха е това, че се намираме в едно състояние на беззаконие. И това състояние поражда беззаконни действия. Интересно е, че грехът е дефиниран като отсъствие. Това е без-законие, липса (отсъствие) на закон.

В Римл. 8:7 четем: „… копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;“ Тук ни се казва, че плътският ум не се покорява на Божия закон, нито пък може. Тогава възниква въпросът: Дали плътският ум е без-законен ум? Разбира се! Беззаконието е грях. Следователно плътският ум е в състояние на грях, той е беззаконен. И като беззаконен той не се покорява на Божия закон; просто не може, неспособен е да се покорява. Тогава какво управлява този плътски ум? Щом не се покорява на Божия закон, той си е закон сам на себе си. Той върши това, което му е угодно. Той е един егоистичен ум, който в Божието слово се дефинира като беззаконен; а това е състояние на грях.

В Римл. 14:23 ни се казва, че „всичко, което не става от убеждение, е грях.“ В 1Йоан 5:17 се казва, че „всяка неправда е грях.“ Когато съберем всички тези стихове: беззаконие, неверие, неправда, лесно разбираме, че грехът е отсъствие – отсъствие на закон, отсъствие на вяра, отсъствие на праведност. Това е всъщност отсъствието на самото присъствие на Бога. Грехът е мястото, състоянието, където Бог Го няма. И Библията изяснява, че в плътския ум е налице това отсъствие. Грехът е състояние, подобно на болест.

 В Йоан 16:7-9 се казва: „7. Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя.

  8. И той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба;

  9. за грях, защото не вярват в Мене;“

Тук Исус казва, че грехът е неверие в Него. Какво означава да вярваме в Христос? Да вярваме в Него не означава да признаем, че Той съществува, че е извършил определени неща и дори, че е възкръснал. Означава да Го приемем; да имаме, да притежаваме Христос. И това е първото нещо, за което Духът ще изобличи света. Ще изобличи света за нуждата ни, за липсата ни. И грехът е тази липса, която може да бъде запълнена само от Исус Христос.

Дефинирахме греха като беззаконие, безверие и неправедност. Безверието е това, с което се занимава този стих, защото се казва „…за грях, защото не вярват в Мене“. С други думи те са „безхристови“. Грях е да сме безхристови (в ума на много хора грехът е свързан просто с буквата на закона)!

Можете ли да изглеждате сякаш пазите закона без Христос? Ето един, който изглеждаше, че пази закона без Христос – апостол Павел: Филип. 3:4-64. При все че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече,

  5. бидейки обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей,

  6. по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен“.

Впечатляваща атестация за човек, който пази закона! „Според закона – фарисей“. Това добро ли е или лошо? По времето на Павел всъщност беше нещо много добро. Фарисеите бяха духовните водачи. Фарисеят беше докторът по закона; този, който беше посветил живота си на покоряване на закона и служене на Бога. Фарисеите бяха толкова щателни и точни, че ако един фарисей имаше градина и в нея имаше джоджен, той щеше да откъсне една десета от листата и да ги занесе в храма за десятък. Според закона – непорочен. И Павел казва: „Аз бях такъв“!

Това убеждение, тази представа, това отношение, което притежаваше Павел като фарисей, го принуждаваше да върши това и той казва: „Спрямо закона бях непорочен“. Но дали имаше проблем? Разбира се, че имаше. В 7-ми стих казва: „…Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа“. Придобивката от пазенето на закона, непорочната му праведност пред закона, сега бяха считани като загуба пред Христа. В 8-ми и 9-ти стихове продължава: „А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, то ест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра“.

Павел осъзна, че нещата, които смяташе за придобивка, са по-лоши от загуба; те бяха измет. Всичко това стана за Павел отпадък, когато съзря една Личност – Исус Христос! И сега той копнееше за нещо от Христос, което не идва от закона – праведността, която е от Бога. Тази праведност не идва чрез собствените му дела или поведение.

Този преход, който стана с Павел, е нещо, което всички трябва да преживеем, ако желаем да имаме Христос за свой Спасител. В нас като човеци има една склонност да възлагаме доверие на собственото си поведение. Съсредоточаваме се в закона и полагаме усилия да го пазим. Това е проблем, който имат много християни. Павел надживя тази опитност. Той преживя едно преобразяване. Не се опита да промени поведението си, като се стреми да се покорява повече и по-добре. Той захвърли усилието си да се покорява, в полза на една Личност и на това да притежава тази Личност. И притежаването на тази Личност запълни изцяло липсата, която имаше вътре в себе си, при което сега той притежаваше Божията праведност.

И така: можете да бъдете прецизен законопазител, и все пак да бъдете беззаконен. Такъв беше Павел вътрешно. Външно може да се съобразяваме със закона, може да подведем и измамим хората в църквата; можем да сме толкова добри, че в крайна сметка да измамим и самите себе си. Нашият проблем не е проблем на поведението; проблемът ни е проблем със състоянието. Ето защо спасението не е въпрос да усъвършенстваме поведението си. Спасението се отнася до преобразяването ни.

Ако липсата на Христос е грях, къде в закона се казва: Да вярваме в Христос? Защото Исус каза (в стиха, който разглеждахме), „…за грях, защото не вярват в Мене“. Поглеждайки първата заповед, си казваме: „Ами да, някак си се загатва…“ Но хората смятат, че грях е като изберат да нарушат буквата на закона. Излиза, че грехът е нещо повече от закона. Това отсъствие, тази липса на Христос, е естественото състояние на плътските ум и сърце. Павел осъзна, че именно с това има проблем и за да го реши, той не прибягна към закона; не потърси заповедта, която беше пропуснал; не си каза: „Трябва да изпълнявам това…“ Той отиде при една Личност! Да не вярваме в Исус Христос като наш спасител е ГРЯХ. Няма заповед в Закона, която да ни заръчва да вярваме в Христос като свой Спасител. Вярването в Христос бе представено в Мойсеевия закон с жертвената система – при жертване на невинно животно за греховете на хората. Там ясно се виждаше нуждата на хората от Спасител. Животните бяха само сянка на това, което направи истинският Спасител на света.

В стиха, който ни е познат Йоан 3:16 „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ – в този стих говори ли се за закон? Не. Спасението не е свързано със закон. Спасението се основава на вярването в Христос. Друг стих, който познаваме добре е Йоан 17:3 „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил“. И тук се говори за спасение и вечен живот. Нещо споменава ли се за закон? Не! От какво имаме нужда, за да бъдем спасени? Спасението от греха се основава на това – да вярваме в Исус Христос, основава се на това – да познаваме Отец и Сина. Проблемът с греха е свързан с нашето състояние; с липса и отсъствие, които са налице в нас – отсъствието на Христос.

В Ефес.2:11,12 се казва: „11. Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тия, които се наричат обрязани с обрязване на плътта, което се извършва с ръце,

  12. в онова време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света“. Ап. Павел напомня на езичниците, че преди да станат християни, те били без Христос и без Бога. Можем да кажем „безхристови“ и безбожни – тази опитност преживя и самият апостол.

А какво да кажем за закона. Той ненужен ли е, направо отпаднал? Не, разбира се! Исус Христос е достатъчен за нашето спасение и законът не е за да допълни някаква липса за спасението ни. Той е средството, чрез което ни се посочва присъствието на проблем. Той е този, който ни посочва решението на проблема – а именно, че имаме нужда от Спасител. Опитите да получим праведност и спасение чрез закона и така да угодим на Бога, никога няма да бъдат успешни.

Спасението чрез добро поведение не е проблем само на съвременния християнин. Естественото, наследствено желание на човека да направи нещо, за да умилостиви Бога и да Му угоди, е въпрос на вековете. И какъв по-добър начин да Му угодите от това – да пазите Неговия свят закон: „Бог ще се зарадва…“

Грехът е много по-голям от това! Нека не бъдем повърхностни християни и не мислим, че проблемът е само когато изберем да вършим неправда. Той е далеч по-дълбок; проблемът всъщност е отсъствието на Христос.

В Гал.3:23-26 четем: „23. А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която имаше да се открие.

  24. Така, законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.

  25. Но след идването на вярата не сме вече под детеводител“. В ст. 23, където се казва „преди да дойде вярата“, всъщност се говори за Начинателя и Завършителя на нашата вяра. Законът извърши предназначението си да бъде наш детеводител, наш водач и учител. Законът ни води към една Личност. И тази Личност, Която постави началото и завършека на нашето спасение, направи това преди две хиляди години, когато Божият Син дойде като човек. Той победи греха и изяви противоотровата за проблема с греха. И тази противоотрова се състои в собствената Му Личност, в собствения Му живот. Тя не се намира в закон. Законът само ни показа колко сме грешни, колко сме безсилни да се справим с този проблем и ни доведе при Спасителя. С каква цел? Казва се: „за да се оправдаем чрез вяра“. Христос ни оправдава, не законът. Но законът е важен, за да ни насочи натам. Законът е толкова важен и непроменим, че коства живота на Исус Христос.

Законът е предназначен да ни води към Христос. Когато дойдем при Него и бъдем оправдани чрез вяра, в стих 25 се казва, че вече не сме под детеводител. Законът е като един пътен знак, който ни упътва към местоназначението. Когато вече сме пристигнали на местоназначението, Исус казва: „Аз съм решението на твоя проблем!“ И убеждението, което Духът донася на хората, е убеждение за грях или за нуждата им да приемат Христос.

Приемането на Христос е новорождение; чудо, което се състои в това, че получавате нещо, което преди това не сте имали – самия живот на Сина. В 1Йоан 3:7 се казва: „Дечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, праведен е, както и Христос е праведен“. Някои хора четейки този стих, казват: „Ето, вършенето на правда е начинът, по който ставаме праведни“! Йоан казва че вършенето на правда е показателно, че вече сте праведни. Дървото ражда ябълки не за да стане ябълково дърво, а защото вече е такова. Трябва първо да бъдете направени праведни – не чрез закон, не чрез спазване на която и да е заповед: Христос прави това чудо. Когато бъдете направени праведни, тогава и само тогава можете да вършите правда. „Както и Христос е праведен!“ – а Христос е праведен по самата Си същност.

Римл.3:21,22А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелстват законът и пророците, сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички, които вярват… Когато се говори за праведността независимо от закона, какво означава това? Съществува праведност вън от закона. Тя идва направо от Бога чрез вяра в Христа, за всеки, който вярва. Това е разрешението на проблема с греха. Добре е да си напомняме тези неща. Ако центърът на вниманието ни за спасителния план е върху каквото и да е нещо, различно от Христос; или върху когото и да е, който се различава от Христос; или се „спасяваме“ чрез Христос, но и още нещо, в такъв случай ние изкривяваме картината, пропускаме истината.

За тази праведност свидетелстват законът и пророците. Следователно законът представлява свидетел като в съдилище. И той свидетелства, че тази праведност, която получаваме чрез вяра в Христос, е истинска. Сега вече сме „законни“, а не „беззаконни“. Павел обобщава това в Римл.3:28И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона“. Законът няма нищо общо с нашето оправдание. Ако спасението ставаше чрез закона, никой нямаше да бъде спасен. Смъртта на Сина е единственото средство за да се реши проблема с греха. Това показва колко сериозен и дълбок е грехът. Не се впускайте в омаловажаването му и да казвате: „О! грехът е само когато изберем да нарушим закона. Щом изберем да пазим закона, всичко е наред!“ – така оскърбявате Спасителя. Намерението на сатана е да накара хората да гледат на греха като на нещо умалено и ограничено. Всъщност проблемът е много по-голям, дори в небето няма да разбираме обхвата и мярката на онова, което направи Бог, за да разреши проблема с греха. Чудовищността на греха е нещо, което не може напълно да бъде описано и разбрано от човеците. Чрез словото Си Бог ни казва: „Вижте, този грях, тази болест, тази липса, която изпитвате, е липсата на собственото Ми присъствие. Това е беззаконие, неправедност, безверие. Това е отсъствието на собствения Ми живот във вас. Ето от това се нуждаете“.

В Римл1:17 се казва: „Праведният чрез вяра ще живее“. Какъв живот ще води праведният? Праведен живот. Това не се отнася само за минали грехове. Означава да бъдем направени праведни спрямо Бога, като получим Неговата праведност. Това става само чрез вяра. Нашата праведност е една Личност. Ако попитате хората: що е праведност?, какъв е най-често срещаният отговор? „Вършене на правото“ – това е евангелието на мнозина – което не е никакво евангелие.

Христос е нашата праведност!

В Гал.5:4 апостолът казва: „Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта“. По-ясно от това не може да бъде казано – вие, които искате сами да се оправдаете и спасите, за вас Христос е безполезен. Бог иска да ни спаси, а не да ни осъди. Той иска да имаме опитността, заради която даде спасителния план. Той каза: единственият начин да имате това, е чрез Сина Ми.  

Четем в Гал 5:22,23 „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон“. С този списък сме толкова добре запознати, че често се отнасяме към него като към набор от закони и заръки. Колко пъти сте се сравнявали с него и сте си мислили: „Остава ми да бъда по-търпелив и благ и всичко ще е наред“! Отнасяме се към него като към Десетте Божи заповеди.

Това е плод! Не е дело! Единственият начин да имате плода е при условие, че имате корена, че имате дървото, че имате Христос. Христос е Този, който дава плода. Плодът е естествен резултат от това какво е дървото. „Против такива неща няма закон“ – казва стихът. Следователно, когато Христос е във вас дали Той ви води до това да бъдете „беззаконни“? Не! И при все това сякаш това е тревогата на някои хора. Те са обезпокоени, че ако имате Христос, трябва да подчертавате също и закона, иначе Христос може да ви заблуди! Като че ли Христос се нуждае от закона, за да знае как да ви води. Плодът, който Христос произвежда, против него няма закон. С други думи той е в съзвучие със закона и с онова, което Бог изисква. Нека разберем, че наблягането на Христос няма за цел премахването на закона. Единственият начин да утвърдим закона е да имаме Христос в себе си, защото делата на вярата са християнско поведение и покоряване.

Последен стих: Ефес. 5:9 „…плодът на светлината се състои във всичко що е благо, право и истинно“. Ето какво ще произведе животът ни, когато Христос живее в нас. Това е плод, не е необходимо да работите, за да опитате да произведете този плод. Не е нужно да прибегнете към закона, за да се опитате да изявите този плод. Онова, върху което е необходимо да се съсредоточите е, да се намерите в Христос. Затова ако имате затруднения в тази опитност и не изявявате плода, решението ви не е да прибегнете към закона. Възможно е законът да ви осъжда и да ви показва проблема, но това, от което се нуждаете е да отидете при Христос. Необходимо е да упражните своите усилия и воля, за да се намерите в Него, а не да се опитвате да се покорявате по-добре. Когато сте в Христос, животът ви е в хармония със закона, но това става естествено, като плод от връзката ви с Христа.

Действията и поведението на един човек, ориентиран към закона са строги, законови, осъдителни, студени, сухи, убийствени – фарисей. Това е плодът на закона. Погледнете Павел – какъв беше той преди да се срещне с Христос! Опитността на много хора се ограничава в гледане към закона, сравняване с него и опити да се произведе казаното в закона. И онова, с което се озовават в крайна сметка е плод, но не плодът на правдата, а плодът на лицемерието, плодът на враждебността, осъждането, духовното превъзходство; обявяване на другите за еретици, а себе си за праведник въз основа на закона.

А плодът на Духа е любов. Любов към тези, които ви осъждат като еретик; благословия към проклинащия; молитва за гонителя. Само Исус може да направи тези неща. Вложете усилието си, упражнете влята си върху едно и само едно нещо – да имате Христос, да изберете Христос, да се предадете на Христос, да бъдете изпълнени с Христос и Той ще се погрижи за всичките ви нужди.  




Гласувай:
4



1. gizdashki - Благодаря!
26.01.2019 10:54
Няма истина там, където няма любов.
А Любовта е Христос.
цитирай
2. vandela007 - Да!
27.01.2019 18:10
gizdashki написа:
Няма истина там, където няма любов.
А Любовта е Христос.

Мисля, че и обратното е вярно: Там, където няма любов, няма и истина - всичко е фалш и лицемерие.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vandela007
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1287775
Постинги: 509
Коментари: 2092
Гласове: 5416
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031