
Контекстът показва, че Христос предричаше обсадата и разрушението на Ерусалим от римляните в 70-та година след Христа. Следователно, Той е имал предвид, че Неговите последователи ще почитат съботата и в 70-та година.
Щом в Новия Завет не намираме никакво указание за евентуална промяна на почивния ден, тогава тя трябва да е станала по-късно.
Преходът от събота в неделя станал постепенно и бавно. Противникът на истината е действал хитро и подмолно за изопачаването на Божиите наредби, и замърсяването на чистото Христово учение.
Отначало римската империя признавала юдеизма като легална религия, а християнството като юдейска секта. В последствие обаче юдеите и юдеизмът били дискредитирани. За да избегнат репресиите, които последвали, християните от тогава нататък всячески се стараели да обясняват, че не са евреи. В следващите три столетия християнските писатели многократно представяли съботата като юдействане.
Неделният празник не заменя веднага съботната наредба, а я допълва. Няколко века християните съблюдават и двата дни. Първият закон в полза на неделята е едиктът на Константин, издаден в 321 год. сл. Хр., който имал граждански характер. Римляните в чест на главното си божество слънцето, почитали неделния ден. Думите “Sonntag” и “Sunday” – неделя съответно на немски и на английски озачават буквално “ден на слънцето”.
Указът на Константин гласи, че съдии и граждани, незаети с полска работа трябва да си почиват в достопочитаемия ден на слънцето - неделята. В него се подчертава, че живеещите на полето могат да работят в неделя, защото денят може да е хубав и подходящ за стопанска дейност.
В 325 г. папа Силвестър излиза с обяснението, че по силата на апостолския авторитет, който той има, обявява неделята за Господен ден.
Първият официален акт на римокатолическата църква в полза на неделята е Лаодикийският събор, свикан в 364 г. Канон 29-ти разпорежда: “християните не трябва да юдействат и бъдат незаети в събота, но трябва да работят в този ден, но Господният ден те трябва специално да почитат, и като християни, ако е възможно да не работят в този ден. Ако, обаче, бъдат намерени, че юдействат, те ще бъдат отлъчени от Христа.”
Фактът, че в 4 век официалната църква е била принудена да налага духовни санкции – анатемосване, показва, че в 4 век верните християни съблюдавали Божията събота.
А в 538 г. Орлеанският събор задължава и селяните да не работят в неделя на полето. Самата католическа църква официално признава, че е извършила промяната. Тя счита този акт като белег на църковната й мощ. В катехизиса на Трентския събор в 16 век, публикуван под покровителството на папа Пий V четем: „…църквата на Бога в своята мъдрост е наредила почитането на съботния ден да бъде прехвърлено в Господния ден.”
Известен е прочутият диспут между д-р Ек, католически богослов и Мартин Лутер. Когато последният заявява, че стои здраво на библейска основа, и че не би желал да приеме нищо, което противоречи на Библията, д-р Ек го засреща с необоримия аргумент, че в Библията няма никакво указание в полза на неделята, но че римокатолическата църква чрез своя авторитет е прехвърлила почивния ден в неделя. Но има ли право смъртният човек да променя Божиите постановления? Ето отговорът на Св. Писание – Второз. 4:2 „Да не притурите нищо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемете от тях, за да пазите заповедите на Господа вашия Бог, които ви заповядвам.”
И така, главният фактор за налагането на нов почивен ден – неделята, е римокатолическата църква чрез нейните действия против Божия закон.
В католическия катехизис 10-те заповеди са изопачени. В “Християнска наука” за българите от католическо вероизповедание (издадена през 1946 г.) на стр.5 са дадени 10-те Божии заповеди в следната форма:
1. Аз Съм Господ Бог твой, да нямаш друг Бог освен Мене.
2. Да не вземаш Божието име напразно.
3. Помни да освещаваш празниците.
4. Почитай баща си и майка си.
5. Не убивай.
6. Не прелюбодействай.
7. Не кради.
8. Не лъжесвидетелствай.
9. Не пожелавай жената на ближния си.
10. Не пожелавай имота на ближния си.
Както виждате, втората заповед, която говори против идолопоклонството, и четвъртата засягаща съботната институция са изхвърлени, а 10-та е разделена на две.
Историческият анализ и големите библейски пророчества единодушно сочат Римокатолическата църква, като главен фактор за отменянето на съботата и въвеждането на неделния празник.
Тогава всеки християнин трябва да реши за себе си дали да възприеме една човешка наредба или ясната Божия заповед.
Снимка за археолози
Влюбен съм в новите ми пантофки, които с...
Поздрави!
barin.blog/regionalni/2015/04/01/bylgarskiiat-kalendar.1350888
Поздрави!

2. Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си
3. AMENO
4. Усмихни се
5. 23 Псалм
6. 7 цвята
7. една сълза
8. Животе, мой!
9. Довиждане
10. Библията - ф.
11. Отец на всички
12. сбогуване с всички
13. Благодаря Ти, Гсподи
14. Добрият пастир
15. Учени за вярата си
16. Шуберт
17. Демис Русос
18. Бог да пази България
19. Шопен
20. класич. китара
21. Сиртаки
22. Тиха нощ
23. защо ми е толкова мъчно за фреди...
24. ФЕЯ след земетресението
25. Джери Франклин
26. сервиз за лаптопи