Биб­лейс­ка­та де­фи­ни­ция за вя­ра намираме в Евр.11:1: „Вя­ра­та е да­ва­не на твър­да уве­ре­ност в оне­зи не­ща, за ко­ито се на­дя­ва­ме, убеж­де­ние за не­ща, които не се виж­дат.“

Вя­ра­та е „твър­да уве­ре­ност в оне­зи не­ща, за ко­ито се на­дя­ва­ме”. Според това определение мога да кажа, че се надявам Исус Христос да дойде втори път на земята; да възкреси мъртвите вярващи и заедно с живите праведни да ги отведе в Небето. Надявам се и имам твърда увереност, че Бог ще възобнови нашата Земя и тя ще бъде Раят, където ще живеят праведните Божии чеда.

Другата част на определението гласи: „убеж­де­ние за не­ща, ко­ито не се виж­дат”. То­ва оз­на­ча­ва, че обек­ти­те на вя­ра­та са не­ви­ди­ми.

При­ми­тив­ното мис­ле­не твър­ди: не вяр­вам в Бо­га, за­що­то не съм Го ви­дял. Има мно­го не­ща, ко­ито по прин­цип са не­ви­ди­ми за нас, но в чи­ето съ­щес­т­ву­ва­не сме убедени. Например: елек­т­ро­ни­те в нор­мал­но със­то­яние са не­ви­ди­ми; елек­т­ро­маг­нит­ни­те въл­ни поч­ти в це­лия ди­апа­зон са не­ви­ди­ми.

Според тази част на определението за вяра, мога да кажа: вярвам, че Бог съществува; вярвам, че има небесни ангели, които са невидими, но могат да се материализират. Вярвам, че Божието слово е творческо – Бог като каже нещо, то става: „Чрез словото на Господа станаха небесата и чрез диханието на устата Му - цялото им множество. Защото Той каза и стана; Той заповяда и се затвърди“. (Пс.33:6,9)

Как изговореното от Бога слово извършва това, което е изречено, на нас не ни е дадено да знаем. То е само по себе си творческо и способно да създава и да извежда на бял свят нещо, което иначе никога не би съществувало. „С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.“ (Евр.11:3) 

Затова е невъзможно Бог да лъже – не само защото не желае, но и защото не може. Защото когато говори и каквото изговори, то става.

Словото на Господа е живо и могъщо. Да му се доверим и да разчитаме на него като такова, това е упражняване на вяра.

Ще ви припомня един случай от Библията. Един стотник идва при Исус и Му се моли да излекува болния му слуга. Исус му казва, че ще отиде да го изцели. Стотникът отговаря, че не се чувства достоен Господ да влезе под покрива му и добавя: но кажи само една дума и слугата ми ще оздравее. (Мат 8:8) Исус, като чу това, почуди се и каза на онези, които вървяха след Него: Истина ви казвам, дори в Израел не съм намерил толкова вяра. (Мат 8:10)

Исус иска да отиде до дома на стотника, а той Му казва: не, но само кажи една дума и слугата ми ще оздравее. Разбирате ли какво Исус обяви за вяра? Увереността на стотника в думата на Исус, това е вяра, на която Господ се възхити.

Явно стотникът е имал познание за творческата сила на Божието слово; навярно е познавал книгата Битие, където:  Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.

Имал е увереност, че Исус само една дума да каже, и ще стане. Това е вяра!

Това е разликата между Божието и човешкото слово. Човек говори, но в думите му няма сила да извърши това, което е изрекъл. Ако иска да направи нещо от това, което е казал, човекът трябва да извърши нещо допълнително – необходимо е да изпълни словото си.

От къде идва вярата? Отговорът е, че творческата сила на Божиите изговорени думи пораждатнякаква първоначална вяра у човека. Всеки човек има в себе си в някаква степен начална вяра. Това четем в Римл. 12:3 Защото чрез дадената ми благодат казвам на всеки един измежду вас... да мисли скромно, според дела на вярата, който Бог е определил на всекиго. (Римл.12:3) Бог е дал (определил) на всеки човек дял от вярата; словото Му поражда у човека някаква първоначална вяра. Тази първоначална вяра човекът или може да я развие или да я подтисне.

Количеството вяра не може да бъде измерено; вя­ра­та не под­ле­жи на опит­но до­каз­ва­не, не мо­же да се ек­с­пе­ри­мен­ти­ра с нея, как­то се пра­ви в на­ука­та. Само делата, които са следствие от вярата, говрят за нея. Никой обаче не знае добрите дела на другите от вяра ли идват или са показност и лицемерие. Само Бог знае истината, затова не е дадено но човеците да съдят.

Има „видов ден“; в деня на Съда всичко ще стане ясно и явно за всички.