Какво става тука? За какво говори ап. Павел? Ами човешката свободна воля и свободата на избор? Нима тези стихове учат, че определени хора са избрани, за да бъдат спасени, а други – за да бъдат изгубени!

      Отговора можем да намерим, като разгледаме по-голямата картина на казаното от Павел. Апостолът показва Божието право да избира хората, които ще използва като „избрани”. Все пак Той носи върховната отговорност за евангелизирането на света. Затова защо да не избере като Свои служители онези, които пожелае? Щом не лишава никого от възможността за спасение, това не противоречи на великата истина, че Христос е умрял за всички и че желанието Му е всеки един да получи спасение. Бог избра един народ – не за спасение, а за служба: вие ще Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните. (Изх.19:6)

       Един народ от мисионери, за да евангелизира света, потънал в езичество, тъмнина и идолопоклонство. Той избира израилтяните и планира те да се превърнат в образцов народ и така чрез тях да привлече целия свят към истинския Бог..

        Както знаем, избраният народ се провали в тази мисия, но обещанието не е отпаднало. И днес, в Новия завет съществува един остатък и Бог все още цели да работи чрез него – верните последователи на Христос. За да потвърди идеята за остатъка, Павел отново прибягва до историята за Израил. Бог винаги прави избор: (1) Не избира всички потомци на Авраам да бъдат Негов завет, а само родословието на Исак; (2) Не избира всички потомци на Исак, а само тези на Яков.

         Ясно е, че наследство или родословие не гарантират спасение. не всички ония са Израил, които са от Израиля; нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; (Римл.9:6,7) Може да сте от правилната кръв, от правилното семейство, от правилната църква и пак да бъдете изгубени, извън обещанието. Вярата – вяра, която действа чрез любов – разкрива тези, които са чада на обещанието.

          Ако сме чада на обещанието, нека и да живеем като такива! Амин!