"Онези горе развалиха държавата " ,  " За всичко, което се случва сега, са виновни комунистите "  , "  Пенсиите са мизерни, заплатите са ни  жълти стотинки", " Ех, това при Живков го нямаше, всички бяхме нахранени" и безброй други такива фрази - кой не ги чувал, от кого не сме ги чували? 
   Тук целта не е да се отвори пореден диспут , който да заклейми един режим и да величае друг.  Тук моята цел е да изразя мнението си относно това, което виждам и чувам , когато съм сред група от хора. А тази група от хора изразява мнението на голяма част от българския народ. 
    Проблемът със заплатите и с пенсиите  е голям, определено властта не изпълнява напълно главната си цел - да е от полза на своите граждани , корупция има по всички нейни етажи , има толкова проблеми в нашата родина. Но проблемите са , за да бъдат решавани. А да бъдат решавани е не само отговорност на избраните от нас политически дейци, а и на самите нас. С разговори на висок тон в кръчмата, с псувни пред телевизора, със седене на стола проблеми не се решават. Трябват действия. Всеки от нас има граждански дълг , всеки от нас трябва да  участва в решаването на проблемите , но какво правим? 
    Ако всеки от нас изчисти пред дома си,пред блока си , пред вратата си, няма ли мястото , в което живеем, да е по-чисто ? Определено ще е. Но е по-лесно да кажеш , че "кметът не си е свършил работата отново" , че " едно време беше чисто и подредено". "Едно време" мина , а сега отговорността е ТВОЯ, МОЯ и на ВСИЧКИ НАС.  Когато виждаш , че нещо не е правилно в управлението на града ти, на държавата ти , не отиваш да го коментираш в  заведението , не псуваш пред телевизора, а отиваш пред сградата на Общината, отиваш пред Парламента и заявяваш мнението си, извършваш гражданския си дълг. Ако искаш да живееш по-добре, предприемаш нужните действия и го правиш. Отнема време, но търсиш решение на проблема, а това ще доводе  до позитивен резултат.
   Който иска ,може. Който опитва, успява. " Дела трябват , а не думи".  Позволявам си да цитирам Васил Левски , който е правил това  и чийто пример ние трябва да следваме. Нека да оставим думите и да се заемем с дела. Нека поемем отговорност за всичко около нас. Тогава, когато това  се случи , фразите , споменати в първия абзац, ще са мит, а ние ще сме тези , променили държавата си , града си, ще сме тези , превърнали се от оплакваща се група от хора в едно истинско общество , борещо се за великия  идеал : "Чиста и свята република" !

Съгласен съм с Вас, че отговорността за това, което се случва в държавата ни, е на всички нас. И докато търсим други виновници (циганите, турците, руснаците, евреите, комунистите, демократите, управляващите...) няма шанс да се оправим, защото виновниците сме ние. Но в манталитета ни изглежда е залегнало да прехвърляме вината другиму, което е удобно, разбира се, но не позволява да видим грешките си и да ги поправим. Ала инак сме много смели, когато ругаем властта, но не сторваме нищо, за да изпълним гражданския си дълг. И това не е убягнало от погледа на онзи, който даде живота си за нашата свобода:

"Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни
- крещим: "Хайде на Балкана!

Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!"