Ако Исус Христос прощава на блудници и убийци (прости на прелюбодейката, прости на разбойника на кръста), тогава кой е „непростимият грях“, за който говори Той?

„Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости.

  И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят, нито в бъдещия.“ (Мат.12:31,32)

Как може изобщо да съществува такова нещо като грях, който Исус не може да прости? Новият завет защитава пълното и цялостно опрощение на всеки вид грях. Как може някой грях да е толкова сериозен, че да бъде непростим както в настоящия живот, така и във вечността?

Може би никой друг грях не е причинявал по-голяма несигурност и терзания сред християните, никой не е бил така неразбран, колкото хулата против Светия Дух. Някои мислят, че Исус има предвид специфични, особено тежки грехове, но Слвото казва, че всички грехове са отвратителни за Бога, макар някои от тях да имат по-драстични последици. Тогава какво има предвид Исус, когато говори за непростимия грях?

За да получим по-ясна представа, да прочетем Йоан 16:8, където Исус ни казва, че Светия Дух ни изобличава в грях. И когато Той го направи, аз мога да откликна по един от двата начина: Мога да падна на колене, да го изповядам и да бъда опростен. Или мога да кажа на Духа „да се маха“, да ме остави на мира, понеже съм щстлив без Неговата намеса в живота ми.

Ролята на Духа е да ме доведе до убеждение за грях посредством съвестта ми. Хората със здрава съвест се покайват, но онези, които постоянно отхвърлят служенето на Духа, развиват отношение, което ап. Павел нарича „прегоряла“ съвест. Съвестта им вече не функционира. В резултат Светият Дух не може повече да ги достигне. Така те не се покайват и не може да им се прости.

Хулата против Светия Дух не е единична случка; тя е възприет начин на живот: „…доведоха при Него един хванат от бяс, сляп и ням; и го изцели, тъй щото немият и проговори и прогледа. И всичките множества се смаяха и думаха: Да не би Този да е Давидовият син? А фарисеите, като чуха това, рекоха: Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевула.“ (Мат.12:22-24)

Виждаме тук, че Исус говори на фарисеите, които казват, че „изгонва бесовете чрез началника на бесовете, Веелзевула“. Вместо да приемат доказатлствата, вместо да признаят в делата на Христос небесния дар, те продължават да държат на нечестивите си твърдения: "Той извърши тези дела чрез дявола" - това е грях!

Когато човешкото сърце е настроено в упорита съпротива против Бога, то се закоравява и не признава истинноста на свидетелството на Светия Дух. Този грях е отвъд възможността за прошка, не защото Бог е безсилен или не желае да прости, а защото човекът не осъзнава своя грях не се покайва и съответно не може да получи опрощение. Такъв грях остава непростен.

Това е непростимият грях.

който си поддържаме; грехът, от който не искаме да се откажем, въпреки нашепването на Светия Дух, е непростимият грях.

Така е!
И когато не откликваме на Божият призив умишлено, за да получаваме неща от света. Което е същото.
Поздрави, мила!

Въпросът за съгрешаването срещу Светия Дух е главният. Това е Въпросът на въпросите. Затова не само в евангелието на Матея, но и в другите две синоптични евангелия точно това и само това изказване на Иисус е упоменато по идентичен начин. По отношение на никой друг пункт няма подобна тройна коинсиденция. Действително Иисус утвърждава, че грехът срещу Светия Дух остава непростим не само в този, но и във всички възможни светове. Отговорът се крие още в началните редове на Битие, засягащи акта на Сътворението: "...И Дух Божий /т.е. Светият Дух/ се носеше над водата /т.е. над протоводата/..." Извършвайки грях спрямо Светия Дух ние извършваме грях проникващ в тъканта на Мирозданието - чак до неговия корен, защото Светият Дух е Одухотвореността на всичко - в този и във всеки друг възможен свят. Мисля, че това именно е ключът към дешифриране на думите на Иисус.

от толкова много витеевати фрази и слова..
не можах накрая да разбера..
що е този грях в мисъл и дело,
който бил по-голям от..убийството!
благодаря и на миссана,но стана ми
още по неясно..
поздрав/ юлия

Благодаря за уточнението. Нужно беше да се подчертае, че Светият Дух е одухотвореността на всичко живо в Универса.

Благодаря за откровеността. Ще се опитам с няколко думи, по най-семплия начин: След грехопадението на Адам и Ева в Едемската градина, всички човешки същества се раждат с грешно естество. "Праведен няма ни един" - казва Библията. Но Бог ни обича и иска да живеем с Него във вечността. Само че така както сме грешни, не можем да живеем в Неговто свято присъствие. Господ е измислил план и начин ние да се отървем от греха (това е друг впрос и него няма да го засягам сега). Първото нещо в този Божи план е да осъзнаем греха си и да се покаем, тогава Исус Христос ни прощава. Човек с будна съвест оценява този жест от страна на Христос и има настройка да живее по друг начин ( и в живота е така - ако някоя приятелка ти прости, ти се стараеш повече да не я нараняваш). В предния постинг "Исус прости на прелюбодейката" има повече информация по въпроса.
Къде тук е Светият Дух и каква е Неговата роля?
Светият Дух е Този, който ни убеждава, че сме сгрешили. Той е Този, Който смущава съвестта ни. Ако се покаем, Исус ще ни прости; всеки път, когато съгрешим. Но ако не се покаем, а продължаваме да си ивършваме същия грях и нехаем какво ни нашепва Св. Дух чрез съвестта ни, тогава идва един момент, когато съвестта "прегаря". Прелюбодейството, лъжата или каквото е там, не ни притеснява. Ние сме обърнали гръб на Св. Дух и този грях остава непростен.
Непокаяният грях е непростен - непростимият грях. Да обърнеш гръб на Бога, да Го пренебрегнеш - това е хула против Него. А Св. Дух е третото лице на Божеството. Нали попът като кръщава казва: "В името на Отца и Сина и Светия Дух".
Светият Дух е Бог.
Дано съм успяла да ви обясня....
А защо някои не разбират духовните "слова", ще прочетете в един от следващите ми постинги.
Поздрав: Ваня.

добра статия, поздравления. Само да добавя, че е хула и когато не-петдесятни християни се подиграват на говоренето на езици, отхвърлят го като духовна дарба или казват че то е от демони, че това са глупости и т.н. Наистина непростим грях. Както и отхвърлянето на кръщението със Св. Дух също е хула против Духа, а и против самия Исус Христос, който всъщност ни кръщава с Духа. Просто уточнявам, понеже тези пагубни възгледи са доста разпространени и то най-вече сред християни вкл. и адвентистите.

По принцип нещата са изключително простички и достъпни за всеки.

Хулата против Бог, против Святия Дух, която е непростим грях, най-ясно обяснено е НЕвярата.

Защото Невярата е вяра с обратен знак. Отрицание. Отхвърляне. На Господ може да се угоди САМО с вяра. Тя става нашата праведност. Ние сме несъвършени и няма да станем други. Ние сме с паднала природа, а и лесно падаме в грехове, затова Иисус умря, иначе ако можеше сами да се спасяваме и изкупваме, нямаше да има смисъл. Но не можем.

Вярата е и печатът, по който хората ще бъдат разделяни по време на Съда. Божият печат. Който е откликнал на Бог и е влязъл в завет с Него, ще бъде спасен, защото за него ще е платено от Бог и ще му е осигурен достъп до Трона.

Иисус, по време на земното Си служение, не извърши нито едно чудо в атмосфера на невяра. Такова ограничение е поставил Бог и го спазва.

Вяра, мила. Вяра в Бог, упование на Него и следването Му. Всичко това е от Него и с Неговата помощ. Имаме невероятен Господ!

Непокаяният грях е непростен - непростимият грях. Да обърнеш гръб на Бога, да Го пренебрегнеш - това е хула против Него. А Св. Дух е третото лице на Божеството. Нали попът като кръщава казва: "В името на Отца и Сина и Светия Дух".
Светият Дух е Бог.“

благодаря ти, за мен нищо не звучи прекалено сложно, спокойна бъди..
и нямам намерение, да влизам в теологически безкрайни дебати..
надали тук, това би било възможно и полезно..
но, тук по–горе има някаква тавтология/ако не се лъжа/
как така Бог е Отец и св.Дух и той е ..Бог?!
нещо се изгубва триединството..
аз бих казала/простете моята дързост/
Св. Дух ,това е нашият Висш Аз, който е нашият
безстрастен съдник винаги..
нека имаме прави мисли..
прави слова ..
и прави дела..
благодаря !
юлия

Благодаря за този коментар. Уважавам мнението ти, но не мога да го приема, защото адвентистите не отхвърлят нито една от Божиите дарби. Включително и говоренето на езици. Има много мисионери, носещи евангелието на малки, усамотени острови и не познаващи езика на местното население, получават тази дарба. Също така никога адвентната църква не е отхвърляла кръщението със Светия Дух; и нищо, което Исус Христос е казал, не е отхвърлила, включително и Йоан 13:14 "И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете."

Здравей! Когато бях малка и баба ме водеше на църква, исках да я "улича" в противоречие и я попитах: "Бабо, този кой е?" - и посочих Бог Отец, нарисуван на тавана на църквата. "Бог" - отговори тя. "А този?" - и посочих иконата на Исус Христос. "И Той е Бог" - каза баба ми.
Не можех да разбера как така има двама богове, но и баба не можеше да ми обясни. Когато започнах да чета Библията, разбрах, че всъщност Бог е Триединен: Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Това са трите лица на единния Бог. По човешки нито можем да го обясним, нито да го разберем.
Когато си купих първата Библия, в книжарницата ми направи впечатление заглавието на една книга: "Логика на вярата". Обичам логиката; обичам всичко да ми е ясно, затова заедно с Библията си купих и тази книга. В нея авторът дава няколко съвсем елементарни примера как едно нещо може да е триединно. Пак казвам - примерите не обясняват Триединството на Божеството, но дават някаква идея. Запомнила съм един от примерите: една кутия има дължина, ширина и височина, но е ЕДНА кутия. Моля, не приемайте насериозно този пример. Бог не може да бъде обяснен!