„…ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария. И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените]. А тя много се смути от думата му…И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение“. (Лука1:26-30)

Мислили ли сте за Мария? Момиче, навярно около 15 години, сгодено за по-възрастен мъж, какъвто е обичаят в онези времена.

Нищо чудно до тук. Но ето, че се появява ангел в нейната стая, като ѝ казва, че ще има дете. Поставете се на нейно място. Меко казано, тази ситуация би била трудна за обяснение. Една бременност не може дълго да се крие. И какво ще си помисли Йосиф?

Не се чудете, когато Библията казва, че Мария се е смутила. И вие ще го направите на нейно място.

Но за да добием представа за пълните последици, нека мислено отидем в I век. Съвременната култура е притъпила мисленето ни по този въпрос и не можем да почувстваме напълно положението на Мария. Едно е да имаш „проблем“ в големия съвременен град, а съвсем друго в затворената общност на еврейското градче от I век. Вестта, донесена от ангела е необичайна, а еврейският закон смята сгодена жена, когато забременее, за прелюбодейка.

Когато четем евангелския разказ, трябва да помним, че това са реални хора като теб и мен. Живеят в общества в същите клюкарски мелници и със същата социална енергия, познати и на нас днес. При мисълта за Мария си представям собствените си дъщери в подобна ситуация и сърцето ми изтръпва.

Не се чудете, че Мария се разтреперва. Но Бог, Който ни познава, я разбира. И ангелът ѝ казва, че тя трябва да се възрадва, защото е „благодатна“ и „благословена“.

Това е урок за мен. Във всекидневните ми предизвикателства не виждам картината ясно. Лесно се обезкуражавам. Но Бог вижда по-голямата картина. Той знае, че често съм благословен, когато всичко, което мога да разпозная, е надмощието на Небето над личния ми живот.

Господи, дай ми очите на вярата, за да мога истински да виждам.

Джордж Найт