Досега изследвахме въпроса за почивния ден в библейска светлина. Оказа се, че Библията не споменава друг ден като почивен и свят, освен съботата, седмият ден на сътворението. Може би сме очаквали в Новия Завет да открием промяната, но и той потвърждава съботната наредба. Христос и апостолите са най-висшият авторитет за нас християните. Евангелията представят Исус като верен пазител на съботата от детството Му и през целия Му живот. Спасителят защитаваше съботата от фанатични човешки тълкувания и подчертаваше словом и на дело истинското й предназначение. В своята есхатологична реч, мислейки за бъдещето на учениците, Той ги увеща: “При това молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден.” (Матей 24:20) Контекстът показва, че Христос предричаше обсадата и разрушението на Ерусалим от римляните в 70-та година след Христа. Следователно, Той е имал предвид, че Неговите последователи ще почитат съботата и в 70-та година. Щом в Новия Завет не намираме никакво указание за евентуална промяна на почивния ден, тогава тя трябва да е станала по-късно.

Преходът от събота в неделя станал постепенно и мъчително. Римската империя признавала юдеизма като легална религия, а християнството като юдейска секта. През 132-135 г. сл. Хр, Бар Кошба организирал юдейски бунт, в резултат на което юдеите и юдеизмът били дискредитирани. За да избегнат репресиите, които последвали, християните всячески се стараели да обясняват, че не са евреи. В следващите три столетия християнските писатели многократно представяли съботата като юдействане. Този факт, заедно с факта, че няма никакви исторически сведения за християнско почитане на неделята преди юдейския бунт, определят времето 135-150 г. сл. Хр. като начало на промяната.

Неделният празник обаче, не заменя веднага съботната наредба. Няколко века християните съблюдават и двата дни. В началото на третия век Тертулиян отбелязва, че Христос не е анулирал съботата. Първият закон в полза на неделята е едиктът на Константин, издаден в 321 год. сл. Хр., който имал граждански характер. Римляните в чест на главното си божество слънцето, почитали неделния ден. Указът на Константин гласи, че граждани, незаети с полска работа трябва да си почиват в достопочитаемия ден на слънцето - неделя. В него се подчертава, че живеещите на полето могат да работят в неделя, защото денят може да е хубав и подходящ за стопанска дейност.

В 325 г. папа Силвестър излиза с обяснението, че по силата на апостолския авторитет, който той има, обявява неделята за Господен ден. Първият официален акт на римокатолическата църква в полза на неделята е Лаодикийският събор, свикан в 364 г. Канон 29-ти разпорежда: “християните не трябва да юдействат и бъдат незаети в събота, а трябва да работят в този ден, но Господният ден те трябва специално да почитат, и като християни, ако е възможно да не работят в този ден. Ако, обаче, бъдат намерени, че юдействат, те ще бъдат отлъчени от Христа.” Фактът, че тогава официалната църква е била принудена да налага духовни санкции, именно анатемосване, показва, че и в IV век е имало верни християни, които съблюдавали Божията събота.

В 538 г. Орлеанският събор задължава и селяните да не работят в неделя на полето. Католическа църква официално признава, че е извършила промяната, считайки този акт като белег на църковната й мощ. В катехизиса на Трентския събор в XVI век, четем: “Църквата на Бога в своята мъдрост е наредила почитането на съботния ден да бъде прехвърлено в Господния ден.” В диспут с д-р Ек, католическият богослов Мартин Лутер заявява, че стои здраво на библейска основа, и че не би желал да приеме нищо, което противоречи на Библията. Тогава д-р Ек го засреща с необоримия аргумент, че в Библията няма никакво указание в полза на неделята, но че Римокатолическата църква чрез своя авторитет е прехвърлила почивния ден в неделя. Д-р Ек е бил прав!

Изводът е, че главният фактор за налагането на нов почивен ден – неделя, е Римокатолическата църква чрез нейните действия против Божия закон. Библейските пророчества в Даниил и Откровение предвиждаха едно световно израждане на християнската църква след смъртта на апостолите. Отстъплението от чистите евангелски учения, което достига своя апогей при папизма, прави папската институция Богопротивна сила. Парадоксално, но факт!

Както казах и в статията си „Пророчествата се изпълняват пред очите ни”, в постингите ми от август до ноември 2011-та година съм разгледала подробно пророчествата в Даниил 2-ра и 7-ма глави, които разкриват как бавно, методично и твърдо Църквата отстъпва стъпка по стъпка от чистите Библейски учения и смесва евангелието с езически практики:

Езичниците се покланят на идоли – Църквата въвежда поклонение на статуи и икони; и за да не се чувства изобличена, премахва Втората Божия заповед (и за да станат Божиите заповеди пак 10, десетата я делят на две!).

Езичниците имат и се покланят на много богове – Църквата въвежда поклонение на светии.

Езичниците имат богини – въвежда се поклонение на Дева Мария.

Езичниците се покланят на бога-слънце в неделя – премахва се съботната заповед, въвежда поклонение в неделя.... и т.н.

Да им е удобно на езичниците в християнската църква!

Но има ли право смъртният човек да променя Божиите постановления? Ето отговорът на Св. Писание: “Да не притурите нищо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемете от тях, за да пазите заповедите на Господа вашия Бог, които ви заповядвам.” (Второзак. 4:2)

И още – Господ Исус Христос казва: „Обаче напразно Ме почитат, като преподават за поучение човешки заповеди.” (Марко 7:7)

Отстъплението разклаща устоите на вярата. Твърде много станаха "пророците"...

Задавам си въпрос: защо толкова много християни престъпват Божията заповед и я заместват с човешки предания "От баба си така зная; майка ми така правеше..."
Апостол Павел съветва в Колосяни 2:8 "Внимавайте да не ви заплени някой с философстването си и с празна измама, по човешки предания, по ученията на света, а не по Христос." - той нарича човешките предания празна измама.

А в Матей 15:3: "Той (Исус) им отговори: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?"

А според съвестта, която Бог е вложил в сърцата им; животът им е протекъл в такава епоха и при такива обстоятелства, че не са чули или чели Библейските истини.
Но в наше време малцина попадат в тази група. Почти във всеки дом има Библия, има интернет......има Блог.бг :)
Така че хората остават без извинение.

В Йоан 15:22 Исус казва: "Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не биха имали; сега, обаче, нямат извинение за греха си."