Евангелието ни запознава с духовния живот на Спасителя. Има редица текстове, които показват, че Той бе верен пазител на съботата. В Лука 4:16 четем, че за Него присъствието в молитвения дом и участието в богослужението в събота е било стил на живота: “И дойде в Назарет, гдето беше отхранен и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.”

Щом Христос е съблюдавал съботата, Той, Господарят на съботата, Божият Син не може да греши. Каквото и да се е случило от сътворението до Христа, можем да бъдем уверени, че Христос, Творецът, е спазвал правилния ден. За всеки логично мислещ християнин това трябва да е безспорен факт.

А от Христа насам дали дните не са разменени и объркани?

В 46 г. пр. Хр. по нареждане на Юлий Цезар е създаден Юлиянският календар. Но поради неточността на този календар, в 16 век е създаден Григорианският календар (в чест на папа Григорий ХIII) за коригиране на грешките. Това в същност е нашият съвременен календар. В него четвъртък, 04.10.1582 г. е бил последван от петък, 15.10.1582 г. При тази календарна реформа последователността на седмичните дни не е променена. Променена е само датата. Така, че можем да бъдем уверени, че седмият ден не е загубен; можем да бъдем сигурни, че освещаваме оригиналната събота. И това е разбираемо. Щом Бог го изисква от нас, Той трябва да се е погрижил за запазването на истинският седми ден.

 Кога започва и кога изтича почивният ден?

Тук има някои особености. В астрономическите обсерватории точното време се определя по движението на звездите. Още при сътворението Бог беше предписал това: “И Бог каза: да има светила на небесния простор за да разделят деня от нощта, нека служат за знаци и за показване времето, дните и годините.” (Битие 1:14)

 Библейският слънчев залез е определеният от Бога знак за началото и края на деня. Съгласно Св. Писание дните се броят от залез до залез: “...от вечер до вечер да пазите съботата...” (Левит 23:32) “От вечер до вечер” означава от залез до залез. В древността този начин на отчитане на времето (дните) е бил обща практика.

“Затова, когато започна да мръква, в Ерусалимските порти преди съботата заповядах да се затворят вратите и заповядах да се не отварят до подир съботата, и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботния ден.” (Неемия 13:19)

 “И дохождат в Капернаум, и незабавно в събота Исус влезе в синагогата и поучаваше. И щом излязоха от синагогата, дойдоха Яков и Йоан в къщата на Симона и на Андрея. А Симоновата тъща лежеше болна от треска. И Той се приближи като я хвана за ръка, вдигна я, и треската я остави и тя им прислужваше. И като се свечери, когато залезе слънцето доведоха при Него всички болни и хванати от бяс.” (Марко 1:21, 29-32)

Броенето на дните от полунощ е въведено от римляните. Историческите източници, обаче, показват, че до края на ХVIII век християните са пазели неделята от залез слънце до залез слънце. Слънчевият залез е най-естественият ярък видим знак в природата за отчитане на дните, много по-подходящ от полунощ.

И така, съботата започва от момента на залеза в петък вечерта и изтича в събота вечер, при залез слънце. 

Да разгледаме някои епизоди, свързани с живота и дейността на Спасителя в съботният ден. В една синагога в съботен ден, присъстваше един нещастен човек с атрофирана ръка. Господ Исус желаеше да облекчи страданието, да излекува болния (а равинските школи на Хилел и Шамай забраняваха лекуването в събота, особено на хроничните случаи, освен ако съществува опасност за живота).  

“И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше, и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала. И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали в събота ще го изцери, за да могат да Го обвинят. Но Той знаеше помислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи. Тогава им рече Исус: Питам ви какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби? И като ги изгледа всичките рече на човека: Простри ръката си. И той направи така и ръката му оздравя” (Лука 6:6-10).

 “И като замина от там дойде в синагогата им. И ето човек с изсъхнала ръка, и за да обвинят Исуса попитаха Го казвайки: Позволено ли е човек да изцелява в събота? И Той им каза: Кой човек от вас, ако има една овца и тя в съботен ден падне в яма не ще я улови и извади? А колко е по-скъп човек от овца? Затова позволено е да се прави добро в съботен ден. Тогава каза на човека: Простри ръката си, и тя стана здрава като другата” (Мат.12:9-13).

 Исус Христос изясни духа на истинското съблюдаване на съботната наредба. Преди всичко в този ден трябва да се върши добро, да се облекчават болките и страданията, да се занесе Божията утеха на нещастните. Всичко свързано с неотложните нужди на живота, с поддържането и запазването на живота е в хармония със святостта на съботата.

В поученията Си Исус посочи колко скъпоценен е един човек. В Матей 12:11 Той предложи един много подходящ за фарисеите пример. Те не биха допуснали в събота да пострада личният им интерес, респективно да се лишат от една овца. А не би ли трябвало в този хубав ден Божията милост да спаси един страдащ човек? И Христос заключава, че е “позволено да се прави добро в съботния ден.” Това изявление на Исус откъснато от контекста може да се изтълкува погрешно, например: Добро е да поработя на лозето или да почистя жилището си и т.н. Но Исус казва, че става дума за лекуване на болен човек, за облекчаване на страдания. Около 20-те специални случая на изцеление споменати в Евангелията, 7 са извършени в съботен ден, а именно:

1. Обладаният от демонична сила в синагогата в Капернаум (Марко 1:21-28)

2. Паралитикът в къпалнята Витезда (Йоан 5:1-16).

3. Сляпороденият (Йоан 9:1-7). 

4. Жената, болна от 18 години (Лука 13:1О-17).

5. Човекът, болен от воднянка (Лука 14:1-6).

6. Човекът с изсъхналата ръка (Мат.12:9-13)

7. Тъщата на Петър (Марко 1:29-31).

 Такъв вид добро е позволено да се прави в съботен ден.

Във връзка с изцелението на паралитика в съботен ден, описано в Йоан 5 гл. възникна спор: “И затова юдеите гонеха Исус защото вършеше тия неща в събота. А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега и Аз работя. Затова юдеите искаха още повече да Го убият, защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога.” (Йоан 5:16-18) Духовете се възбудиха, защото Христос не споделяше тяхното становище. И двете неща, в които Го обвиниха, бяха в резултат на неразбиране – не разбираха нито същността на съботата, нито мисията на Исус.Тогава Той изрече знаменитата фраза: “Отец Ми работи до сега и Аз работя.” Това означава, че Бог поддържа всичко сътворено, живота и съществуването на всички неща и в съботен ден. Всеки миг Той поддържа с енергия света и всичко, което е създал. Той е Великият Вседържител. Иначе всичко би загинало, светът би се разрушил.

Накратко някои обичайни дейности, които трябва да се прекратят в събота:

Случаят с манната описан в Изх.16 гл. ни учи, че приготвянето на храната и всички домакински работи трябва да се приключат преди настъпването на съботата “А той им рече: Това е точно, каквото Господ каза: Утре е събота, свята почивка Господу. Опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите и турете настрана което остане да ви стои за утре.” (Изх.16:23)

Историята разказана в Неемия 13:15-22 показва, че всяка търговия, покупки и снабдяване с продукти, всичко това е несъвместимо със святостта и предназначението на съботата: “През ония дни видях неколцина от Юда, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товариха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим съботен ден. И аз заявих против тях, когато така продаваха храна. Също и тиряните, които живееха в града донасяха риби и всякакви стоки та продаваха в съботен ден на юдеите и в Ерусалим...Тогава изобличих юдовите благородни, като им рекох: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден? Не постъпиха ли така бащите ви, щото нашият Бог докара всичко това зло на нас и на тоя град”

Продуктите трябва да бъдат закупени и храната за събота приготвена в петък. Всекидневните занятия, професионалната дейност, текущите работи на деня трябва да се преустановят в почивния ден.

И мислите и разговорите в събота трябва да бъдат свети и заети с възвишени духовни теми: “Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в светия Ми ден и наречеш събота наслада, свята на Господа, почитаема и Го почиташ като не следваш в нея своите си пътища, и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи, тогава ще се наслаждаваш в Господа, и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята и ще те храня с наследството на баща ти Якова, защото устата Господни изговориха това.” (Исая 58:13,14)

Съботните часове са късче небе на земята, едно предвкусване на почивката и радостта в бъдещия свят.