
Прочетен: 1417 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2014 11:22
Евангелието ни запознава с духовния живот на Спасителя. Има редица текстове, които показват, че Той бе верен пазител на съботата. В Лука 4:16 четем, че за Него присъствието в молитвения дом и участието в богослужението в събота е било стил на живота: “И дойде в Назарет, гдето беше отхранен и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.”
Щом Христос е съблюдавал съботата, Той, Господарят на съботата, Божият Син не може да греши. Каквото и да се е случило от сътворението до Христа, можем да бъдем уверени, че Христос, Творецът, е спазвал правилния ден. За всеки логично мислещ християнин това трябва да е безспорен факт.
А от Христа насам дали дните не са разменени и объркани?
В 46 г. пр. Хр. по нареждане на Юлий Цезар е създаден Юлиянският календар. Но поради неточността на този календар, в 16 век е създаден Григорианският календар (в чест на папа Григорий ХIII) за коригиране на грешките. Това в същност е нашият съвременен календар. В него четвъртък, 04.10.1582 г. е бил последван от петък, 15.10.1582 г. При тази календарна реформа последователността на седмичните дни не е променена. Променена е само датата. Така, че можем да бъдем уверени, че седмият ден не е загубен; можем да бъдем сигурни, че освещаваме оригиналната събота. И това е разбираемо. Щом Бог го изисква от нас, Той трябва да се е погрижил за запазването на истинският седми ден.
Кога започва и кога изтича почивният ден?
Тук има някои особености. В астрономическите обсерватории точното време се определя по движението на звездите. Още при сътворението Бог беше предписал това: “И Бог каза: да има светила на небесния простор за да разделят деня от нощта, нека служат за знаци и за показване времето, дните и годините.” (Битие 1:14)
Библейският слънчев залез е определеният от Бога знак за началото и края на деня. Съгласно Св. Писание дните се броят от залез до залез: “...от вечер до вечер да пазите съботата...” (Левит 23:32) “От вечер до вечер” означава от залез до залез. В древността този начин на отчитане на времето (дните) е бил обща практика.
“Затова, когато започна да мръква, в Ерусалимските порти преди съботата заповядах да се затворят вратите и заповядах да се не отварят до подир съботата, и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботния ден.” (Неемия 13:19)
“И дохождат в Капернаум, и незабавно в събота Исус влезе в синагогата и поучаваше. И щом излязоха от синагогата, дойдоха Яков и Йоан в къщата на Симона и на Андрея. А Симоновата тъща лежеше болна от треска. И Той се приближи като я хвана за ръка, вдигна я, и треската я остави и тя им прислужваше. И като се свечери, когато залезе слънцето доведоха при Него всички болни и хванати от бяс.” (Марко 1:21, 29-32)
Броенето на дните от полунощ е въведено от римляните. Историческите източници, обаче, показват, че до края на ХVIII век християните са пазели неделята от залез слънце до залез слънце. Слънчевият залез е най-естественият ярък видим знак в природата за отчитане на дните, много по-подходящ от полунощ.
И така, съботата започва от момента на залеза в петък вечерта и изтича в събота вечер, при залез слънце.
Да разгледаме някои епизоди, свързани с живота и дейността на Спасителя в съботният ден. В една синагога в съботен ден, присъстваше един нещастен човек с атрофирана ръка. Господ Исус желаеше да облекчи страданието, да излекува болния (а равинските школи на Хилел и Шамай забраняваха лекуването в събота, особено на хроничните случаи, освен ако съществува опасност за живота).
“И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше, и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала. И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали в събота ще го изцери, за да могат да Го обвинят. Но Той знаеше помислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи. Тогава им рече Исус: Питам ви какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби? И като ги изгледа всичките рече на човека: Простри ръката си. И той направи така и ръката му оздравя” (Лука 6:6-10).
“И като замина от там дойде в синагогата им. И ето човек с изсъхнала ръка, и за да обвинят Исуса попитаха Го казвайки: Позволено ли е човек да изцелява в събота? И Той им каза: Кой човек от вас, ако има една овца и тя в съботен ден падне в яма не ще я улови и извади? А колко е по-скъп човек от овца? Затова позволено е да се прави добро в съботен ден. Тогава каза на човека: Простри ръката си, и тя стана здрава като другата” (Мат.12:9-13).
Исус Христос изясни духа на истинското съблюдаване на съботната наредба. Преди всичко в този ден трябва да се върши добро, да се облекчават болките и страданията, да се занесе Божията утеха на нещастните. Всичко свързано с неотложните нужди на живота, с поддържането и запазването на живота е в хармония със святостта на съботата.
В поученията Си Исус посочи колко скъпоценен е един човек. В Матей 12:11 Той предложи един много подходящ за фарисеите пример. Те не биха допуснали в събота да пострада личният им интерес, респективно да се лишат от една овца. А не би ли трябвало в този хубав ден Божията милост да спаси един страдащ човек? И Христос заключава, че е “позволено да се прави добро в съботния ден.” Това изявление на Исус откъснато от контекста може да се изтълкува погрешно, например: Добро е да поработя на лозето или да почистя жилището си и т.н. Но Исус казва, че става дума за лекуване на болен човек, за облекчаване на страдания. Около 20-те специални случая на изцеление споменати в Евангелията, 7 са извършени в съботен ден, а именно:
1. Обладаният от демонична сила в синагогата в Капернаум (Марко 1:21-28)
2. Паралитикът в къпалнята Витезда (Йоан 5:1-16).
3. Сляпороденият (Йоан 9:1-7).
4. Жената, болна от 18 години (Лука 13:1О-17).
5. Човекът, болен от воднянка (Лука 14:1-6).
6. Човекът с изсъхналата ръка (Мат.12:9-13)
7. Тъщата на Петър (Марко 1:29-31).
Такъв вид добро е позволено да се прави в съботен ден.
Във връзка с изцелението на паралитика в съботен ден, описано в Йоан 5 гл. възникна спор: “И затова юдеите гонеха Исус защото вършеше тия неща в събота. А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега и Аз работя. Затова юдеите искаха още повече да Го убият, защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога.” (Йоан 5:16-18) Духовете се възбудиха, защото Христос не споделяше тяхното становище. И двете неща, в които Го обвиниха, бяха в резултат на неразбиране – не разбираха нито същността на съботата, нито мисията на Исус.Тогава Той изрече знаменитата фраза: “Отец Ми работи до сега и Аз работя.” Това означава, че Бог поддържа всичко сътворено, живота и съществуването на всички неща и в съботен ден. Всеки миг Той поддържа с енергия света и всичко, което е създал. Той е Великият Вседържител. Иначе всичко би загинало, светът би се разрушил.
Накратко някои обичайни дейности, които трябва да се прекратят в събота:
Случаят с манната описан в Изх.16 гл. ни учи, че приготвянето на храната и всички домакински работи трябва да се приключат преди настъпването на съботата “А той им рече: Това е точно, каквото Господ каза: Утре е събота, свята почивка Господу. Опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите и турете настрана което остане да ви стои за утре.” (Изх.16:23)
Историята разказана в Неемия 13:15-22 показва, че всяка търговия, покупки и снабдяване с продукти, всичко това е несъвместимо със святостта и предназначението на съботата: “През ония дни видях неколцина от Юда, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товариха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим съботен ден. И аз заявих против тях, когато така продаваха храна. Също и тиряните, които живееха в града донасяха риби и всякакви стоки та продаваха в съботен ден на юдеите и в Ерусалим...Тогава изобличих юдовите благородни, като им рекох: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден? Не постъпиха ли така бащите ви, щото нашият Бог докара всичко това зло на нас и на тоя град”
Продуктите трябва да бъдат закупени и храната за събота приготвена в петък. Всекидневните занятия, професионалната дейност, текущите работи на деня трябва да се преустановят в почивния ден.
И мислите и разговорите в събота трябва да бъдат свети и заети с възвишени духовни теми: “Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в светия Ми ден и наречеш събота наслада, свята на Господа, почитаема и Го почиташ като не следваш в нея своите си пътища, и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи, тогава ще се наслаждаваш в Господа, и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята и ще те храня с наследството на баща ти Якова, защото устата Господни изговориха това.” (Исая 58:13,14)
Съботните часове са късче небе на земята, едно предвкусване на почивката и радостта в бъдещия свят.
За тези, които мразят ПОНЕДЕЛНИК!!!
Как е въведен неделният празник?

2. Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си
3. AMENO
4. Усмихни се
5. 23 Псалм
6. 7 цвята
7. една сълза
8. Животе, мой!
9. Довиждане
10. Библията - ф.
11. Отец на всички
12. сбогуване с всички
13. Благодаря Ти, Гсподи
14. Добрият пастир
15. Учени за вярата си
16. Шуберт
17. Демис Русос
18. Бог да пази България
19. Шопен
20. класич. китара
21. Сиртаки
22. Тиха нощ
23. защо ми е толкова мъчно за фреди...
24. ФЕЯ след земетресението
25. Джери Франклин
26. сервиз за лаптопи