Йоан 20:19 „А вечерта на същия ден, първия на седмицата, кoгaтo вратата на стаята, където бяха събрани учениците, беше заключена поради страх от юдеите, Исус дойде, застана насредата и им каза: Мир вам!"
Тук се казва, че вечерта в първия ден на седмицата, денят на Христовото възкресение, учениците били събрани заедно в един дом и Исус се появил при тях. Твърди се, че Исус и апостолите се събрали за да честват възкресението Му. Но такова тълкувание тук е абсолютно несъстоятелно. Защо?
Обясненията на Марко, Лука и Йоан показват, че апостолите все още не са вярвали, че Христос е възкръснал и Той идва при тях, за да ги смъмри за неверието им и да им докаже, че е възкръснал: „... Исус се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха като отиваха в едно село. И те oтидoxa и известиха на другите; но и на тяx не повярваха. После се яви на самите единадеceт ученика, когато бяха на трапезата и ги смъмра за неверието и коравосърдечието им, защото не повярваха на тези, които Го бяха видели възкръснал." (Марко 16:12-14); също и: “И когато говореха за това, Исус застана между тях и им каза: Мир вам! А те се cтpecнaxa и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. И Той им каза: Защо се смущавате? И защо се nораждат такива мисли в сърцата ви? Погледнете ръцете Ми и нозете Ми – Аз съм сьщият..." (Лука 24:36-39)
Друг случай, който се използва като аргумент в полза на неделята, е второто събрание на учениците, състояло се една седмица след гореописаното: „И след осем дни учениците Му пак бяха вътре; и Тома беше с тях. Исус дойде когато вратите бяха заключени, застана насредата и каза: Мир вам! Тогава каза нa Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми и дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Тома Му отговори: Господ мой и Бог мой! Исус му каза: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които без да видят са повярвали." (Йоан 20:26-29)
Съгласно еврейското отчитане на дните, което е включвало първия и последния ден на интервала, "след осем дни" ще се падне пак в първия ден на седмицата. Ако целта на това второ събрание е била въвеждането и освещаването на първия ден, бихме очаквали Христос да спомене този важен факт и да установи новия почивен ден. Но в описанието няма даже и намек за това. Контекстът показва, че причината за тази среща е скептицизмът на Тома, който все още не вярвал, че Христос е възкръснал. Исус идва, за да го увери във възкресението Си.
Тезата, че в чест на Христовото възкресение трябва да се почита неделя вместо събота, е без библейско основание. Отбелязването на това велико събитие, а именно: смъртта, погребението и възкресението на Христос става чрез кръщението – основен обред на Новия 3авет.
Трети случай: в Деян.20:7 е докладвано едно събрание, ръководено от ап. Павел в първия ден на седмицата: „И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ. "
Някои автори виждат в този пасаж указание за ранно християнско съблюдаване на неделята. Но контекстът показва, че Павел не е свикал това събрание специално поради първия ден на седмицата. Той е бил седем дни в Троада при вярващите. Сега щеше да отпътува и беше подходящо за последен път да се види с тях и да отпразнува Господна вечеря. Авторът отбелязва, че това се е случило в първия ден на седмицата, не за да загатне някакво съблюдаване на неделята, а в съгласие с цялата серия хронологически бележки за това пътуване. Лука споменава за това събрание първо, защото Павел "щеше да отпътува на сутринта", второ поради случката с Евтих (ст.8-12) и трето, просто като част от продължителната хроника на пътуването.
Следващ текст, който се цитира в подкрепа на неделята: 1Кор.16:1.2 „А колкото за събирането на дарение за светиите, правете и вие, както наредих в галатийските църкви. В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на paбoтuте си и да го има при себе си, за да не се събира когато дойда." Един обикновен анализ на този пасаж показва, че става дума за нещо съвсем различно. Благотворителността и подпомагането на бедните е една от най-съществените черти на християнството. Павел организираше тази дейност в полза на вярващите в Палестина и Ерусалим. Те се нуждаеха от помощта на своите братя от други страни. Апостолът препоръчва на коринтските християни във всеки първи ден на седмицата да преглеждат сметките си и съобразно печалбите си, да отделят нещо за бедните. При това той им предлага да съхраняват тези помощи в домовете си, та когато дойде, да бъдат готови за изпращане в Ерусалим.
Друг тескт е Кол.2:16,17 . Той е неправилно тълкуван само поради непознаване на старозаветния церемониален закон: „И така, никой да не ви осъжда за това, кoeтo ядете или което пиете, или за нещо относно някой празник или новомесечие, или събота, които са сянка на онова, което ще дойде, но тялото е Христово." Верният смисъл тук се определя от думата "сянка". Старозаветното богослужение, свързано с обредно ядене и пиене, и редица празници, беше символично или както още се нарича "сянково" (Евр.8:5), защото сочеше напред към същността – Христовата жертва. Във въпросния текст Павел говори за "ядене, пиене", "празник", "новолуние" и "събота", които са сянкови, символични. Съгласно Левит 23 гл., евреите в Стария Завет спазваха 7 церемониални (сянкови) "съботи" през годината. Те се падаха всяка година в различни дни на седмицата, защото бяха на точно определени дати, но се наричаха "съботи", защото бяха святи празници. Те нямаха нищо общо със седмия ден от декалога. Точно за тези (сянкови) "съботи" говори Павел и подчертава, че в Новия Завет те са вече невалидни заедно с цялата символична жертвена система, тъй като Христовата жертва вече е факт. Символът отпада, щом дойде същността.
Друг стих – Римл.14:5 „Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.”
Тук разбираме, че хората са различни и вярата им за определени неща е различна. Още, че апостолът не упреква нито едните, нито другите, но ги предупреждава, че трябва да са уверени в това което вършат или не вършат, защото само тогава за Господа не е грях. Тези стихове са много добър пример за това, как може да се спекулира с неясни места в Библията, за да подкрепят нечии идеи, да се влага в стиховете смисъл, който те нямат и да се създават доктрини и ръководство за вярата.
Важно е да се разбере не само какво казват стиховете, но и какво НЕ казват. Понеже много често те се използват за отричане на Четвъртата заповед, трябва да кажем, че в стиховете никъде не се споменава денят събота. Възможно ли е обаче стиховете наистина да имат предвид събота, без да я споменават? Ако погледнем контекста на стиховете, ще видим, че те не само не споменават събота, но и изобщо не коментират въпроси нито от старозаветния церемониален закон, нито от моралния закон – Десетте заповеди. Явно става въпрос за несъществени неща, свързани с човешки наредби и традиции.
Това е и причината Павел да говори за свобода на съвестта на отделния човек, когато става въпрос за маловажни неща. Например ако ставаше въпрос за заповедта "Не кради", едва ли Павел би казал "Който краде или който не краде, не съгрешава и всеки да е уверен в своя си ум". Когато обаче става въпрос за маловажни неща, неопределени в закона, той обяснява, че всеки може да постъпва според своята съвест.
Ако тук ставаше въпрос за забрани от старозаветния закон, каквато е например съботната заповед, вярващите християни и Павел биха срещнали много голям отпор от юдеите, какъвто е случаят с обрязването. Нищо такова не виждаме никъде в Новозаветните текстове.
За какви дни става въпрос тогава? След като видяхме какво НЕ казват стиховете, можем ли да определим какво всъщност казват? Очевидно има връзка на дните, които някои уважават повече от други дни. Тъй като в контекста се говори за яденето, най-вероятното обяснение на тези дни е съществуващата практика да се пости в определени седмични дни, които били считани за по-подходящи от други. Например евреите постели в понеделник и четвъртък, а християните, в сряда и петък. Павел обяснява, че въпросът с определените за постенето дни е личен и въпрос на съвест, а не Божия наредба.
От казаното виждаме, че тук стиховете разглеждат не старозаветни наредби, дадени от Бога, а маловажни въпроси, които всеки може да решава според разбирането си и своята съвест. Затова и Павел не дава специално предписание, а препоръчва взаимна толерантност и разбиране.
Следващия стих се намира в Деян.15:19,20. Първите християни бяха преобладаващо юдеи. Когато езичниците започнаха да приемат дара на спасението чрез Исус Христос, юдейските християни бяха изправени пред дилема. От контекста се вижда, че се е зародил спор за обрязването. Апостолите се събраха и обсъдиха въпроса на Ерусалимския събор (Деяния 15). Решението беше: „Затова аз съм на мнение да не отегчаваме тези от езичниците, които се обръщат към Бога, а да им пишем да се въздържат от оскверняване чрез идоли, чрез блудство и чрез яденето на удушени животни и кръв”. Тук „защитниците” на неделното поклонение казват, че спазването на съботата не е споменато и това означава, че съботата е отпаднала. По-наивно обяснение от това не съм чувала.
Четвъртата заповед не е спомената не защото е отпаднала, а защото никога не е била под въпрос за юдейските християни, които са правели специалните си богослужения в събота. В Деяния 15 глава става въпрос за Мойсеевия закон, поставен край ковчега на завета, а не за Десетте Божи заповеди, поставени в ковчега на завета.
И, един стих, с който се спекулира при преводи и тълкувания: Откр.1:10 „В Господния ден бях обзет от Духа и чух зад себе си силен глас като от тръба..." Някои български преводи гласят "в неделен ден", в други със звездичка е отбелязано долу в полето: „на гръцки – Господен ден”. Ап. Йоан, авторът на "Откровението", е написал на гръцки kuriake hemera, което значи "Господния ден".
Кой е този Господен ден? В Изх.20:10 четем: “...събота на Господа твоя Бог". В Библията многократно се споменава, че съботата е денят на Господа. Ап. Йоан е водел вероятно точна сметка на седмичните дни по време на своето заточение и отбелязва, че в Господния ден е получил специално откровение от Христос.
И така, фразата "Господния ден"" може да се отнася само за седмия ден - съботата. Защо някои преводачи превеждат този израз с "неделен ден"? Защото по-късно в историята, когато неделята замества съботата, този израз става фамилиярен при църковните отци за отбелязване на първия ден на седмицата в чест на възкресението на Христос.
Св. Писание е категорично и пределно ясно относно почивния ден и всякакви опити да се търсят аргументи в полза на неделята, при основно изследване на текстовете, остават безплодни.
Що си мисля, че ние, българите и двата дни най-много бачкаме?
В градината, на село или на вилата... Остатък от соца, вероятно!:)))
2. Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си
3. AMENO
4. Усмихни се
5. 23 Псалм
6. 7 цвята
7. една сълза
8. Животе, мой!
9. Довиждане
10. Библията - ф.
11. Отец на всички
12. сбогуване с всички
13. Благодаря Ти, Гсподи
14. Добрият пастир
15. Учени за вярата си
16. Шуберт
17. Демис Русос
18. Бог да пази България
19. Шопен
20. класич. китара
21. Сиртаки
22. Тиха нощ
23. защо ми е толкова мъчно за фреди...
24. ФЕЯ след земетресението
25. Джери Франклин
26. сервиз за лаптопи