Понятия като морал, право, истина и добро, макар и да се считат от хората за относителни и зависими от епохата и културата на дадено общество, от библейска гледна точка са абсолютни и валидни за всички времена и общества. Бог не е оставил решението на този въпрос да зависи от човешкото мислене, защото то се влияе от различни фактори и е често противоречиво. Затова във Втор.12:8,28 четем, че при определяне на добро и зло, не нашите чувства трябва да бъдат меродавни а онова, което е постановил Бог: “Да не правите никак, както всеки му се вижда за добро. Внимавай и слушай всички тия думи, които ти заповядвам, за да бъде добре на тебе и на чадата ти след тебе до века, когато вършиш онова, което е добро и право пред Господа твоя Бог.”

Под “закон” в Библията се разбират всички Божии заповеди, наредби и постановления, изричната Божия воля, изразена в Св. Писание. В по-тесен смисъл на думата под “закон” се разбира Мойсеевото петокнижие, където са систематизирани Божиите повеления - “А Мойсей написа тоя закон и го предаде на свещениците, Левиевите потомци...” (Втор.31:9)

Има два типа закони: природни и духовни. Природните закони са обект на науката:  гравитацията, наследствеността и т.н. Библията споменава някои основни природни закони, не само за да покаже величието и мощта на Бога, но да докаже, че законите не са се самосъздали, а са наложени от един Създател.

Предмет на нашето разглеждане ще бъдат духовните закони, дадени на човечеството в Божието Слово. Общо можем да кажем, че те регламентират отношенията между човека и Бога и човешките взаимни отношения. Те не са ни дадени, за да ни ограничават, а за да ни предпазят и ръководят в живота. Защо има Правилник за движението по улиците и пътищата? За безопасност! Така и съблюдаването на Божия Закон е път към мир, свобода и сигурност. Псалмистът заявява: “Много мир имат ония, които обичат Твоя Закон и за тях няма спънки, та да се препъват.” (Пс.119:165).

В Библията срещаме четири основни типа закони, които могат да бъдат систематизирани така:
     1. Морален закон. В литературата се среща като “Декалог”. Състои се от 10 висши нравствени принципи; той е същността на Божия закон и най-висшата му част. Докато всички други закони са дадени чрез Мойсей, декалогът бе произнесен на Синай с Божия глас пред народа. Бог го написа на две плочи (скрижалите на завета) и заповяда да се постави на най-святото място, в ковчега на завета: “И като взе плочите на свидетелството, положи ги в ковчега...” (Изх.40:20); докато останалите ги написа Мойсей и ги постави отстрани на ковчега: “А когато Мойсей написа на книга думите на тоя закон, заповяда на левитите, които носеха ковчега на Господния завет: Вземете тая книга на Закона и турете я край ковчега на завета на Господа вашия Бог; и там ще бъде за свидетелство против тебе” (Втор.31:24-26).

Вечността и непроменимостта на декалога се вижда от целия Нов завет и от думите на Христос - Мат.5:17,18 “Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона и пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.” Принципите на този закон отразяват Божия характер и са толкова непроменими, колкото и Сам Бог.

2. Церемониален (обряден) закон. Това бе цялата символична дейност за опрощаване на греховете в Ст.Завет. Имаше специално богослужебно място за жертвоприношения, наречено скиния или светилище. То бе обслужвано от свещеници и левити. Принасяха се жертви, които символизираха идещия Изкупител - Христос. И когато Христос увисна на кръста, символите отпаднаха и цялата старозаветна обрядна система се прекрати. Този въпрос е осветлен с изключителна вещина от ап. Павел в посланието му към евреите (вж.Евр. 9:1,9-12). И така, обрядният закон важеше до жертвата на Христа.

3. Граждански закон. Намира се в Изход 21,22,23 глави. Той урежда правните отношения в държавата. Когато еврейската държава престана да съществува като независима единица, тогава и Гражданският кодекс, съобразен с обществените условия на древния Израил като нация, загуби своята сила.

4. Здравен закон. Диетичните принципи заедно с други санитарни и хигиенни норми бяха предназначени от един мъдър Творец за поддържане и запазване здравето на човека. Основани на изискванията на човешкото тяло, тези принципи в никакъв случай не могат да бъдат засегнати от кръста или от изчезването на Израил като държавна единица. Всичко, което се отнася за човешкото здраве, безспорно остава валидно за хората през всички времена. Законите, които поддържаха здравето и стимулираха дълголетието тогава, ще дадат същите резултати и днес.

Из тия здравни закони имаше нещо за "мръсни" и "чисти" животни, което хич не ми се връзваше...не говоря за свинята. Но като се замисля, те, днешните животни - животни ли са?:)
Съгласна съм, че “Декалог”а трябва да е най-отгоре, макар Хенри VІІІ да е бил на друго мнение!:):))
В крайна сметка, кой го е еня, дали "ризата на Иисус е била негова собственост"?!
Наистина ми се ще при теб да стават по-сериозни дебати, но пък си пределно кротка за тези неща. А и тълкуването на религиозни текстове май не е добродетел?:))

Всяко едно изречение, което си написала, може да е повод за една нова тема. И за някои наистина има, но нали виждаш, че ги номерирам, та... всяко нещо по реда си!
Усмихна ме, защото се колебая: дали да съм кротка или "право куме в очи" :))))
Поздрав!