За какво става въпрос: След грехопадението на Адам и Ева всеки човек се ражда с грешно естество. Но Бог ни обича. Иска да ни спаси от греха и нещо повече: да живеем с Него във вечността. Как? Ясно е, че така, както сме грешни, не можем да живеем в Божието присъствие. А не можем и да променим естеството си; Господ казва, че както леопард не може да смени кожата си, така и ние не можем да станем безгрешни. Тогава?

Почвам отначало: ние всички сме грешници. Заплатата на греха е смърт. Заслужаваме смърт. И в частност – аз! Но.... Но!

Ако някой друг заплати, ако някой друг умре вместо мен със смъртта, която аз заслужавам и поеме моята вина, тогава мога да бъда свободна да живея вечен живот с Господ. Ако!!!

И ето, че има Такъв!

Точно това е направил Исус на кръста. Умрял е вместо мен; със смъртта, която аз заслужавам. Заплатил е моя дълг, за моите грехове. И за греховете на всеки един човек, роден на тази земя.

Това е нещо велико! Аз, най-голямата грешница! За мен е платила най-великата и единствено безгрешна Личност – Божият Син! Самият Бог! Толкова много ли ме обича? Толкова ли съм важна за Него, че е направил това за мен!!! Толкова значима ли съм в Неговите очи? Гърлото ми затъква от възторг, радост и вълнение. Исусе мой, Спасителю!

А аз, аз какво да направя, за да заслужа това спасение? Сигурно има нещо, което трябва да направя? – въпрос, който си задават милиони хора по света.

- Не – казва ласкаво Исус – не можеш нищо да направиш. Можеш само да Ме обичаш и да Ми се довериш.

- Само това?

- Само това!

- И няма да ме осъдиш?

- Няма! Ще бъдеш свободна. Ще ти кажа: „Свободна си от греха! Това е подарък. Иди си и не съгрешавай вече!”

- Звучи ми познато, не каза ли така и на Мария Магдалена?

- Да.

- Значи, за да ми простиш, трябва да вярвам в Теб, но и да не съгрешавам повече?

- Не ме разбра. За да бъдеш оправдана, е необходимо само да вярваш в Мен и да Ме обичаш!

- Тогава... мога да продължавам да си греша? Да си послъгвам, да си открадвам помалко и... други такива?

- Пак не Ме разбра. „Не съгрешавай вече” означава да обичаш – да не кроиш пъклени планове как да измамиш някого; как да го подведеш, да го излъжеш, окрадеш или убиеш – това по отношение на хората. По отношение на Мен – също; да не съгрешаваш означава да Ме обичаш: Аз да съм единствения ти Бог, да уважаваш и да не изговаряш напразно името Ми... и т. н. – знаеш Десетте Божи заповеди.

„Не съгрешавай вече” означава обичайки, вече да нямаш афинитет към греха. И на ум да не ти идва да направиш нещо лошо. Но това ти сама не можеш да го постигнеш. Само Аз мога да го изработя в теб, ако имаме връзка с теб. И запомни: колкото и да се стараеш да не съгрешиш, никога, НИКОГА докато си на тази земя и в това естество, няма да станеш толкова добричка и съвършена, че да можеш чрез делата си да спечелиш вечния живот.

Гаранция за вечния ти живот е това, което Аз направих на кръста, защото там Аз поех твоята вина, а вярата ти е средството, чрез което можеш да се хванеш за Мен.

 

Този мислен разговор с Исус може да продължи още дълго. Но за мен беше важно да разбера, че гаранция за опрощението на моите грехове е това, което Исус е направил, а не това, което аз мога да направя. На практика единственото, което мога да направя е: чрез вяра да се хвана за обещанието Му.

До тук добре. С Десетте Божи заповеди обаче ми беше по-трудно и доста объркващо. Че не мога да ги спазвам съвършено, то е ясно. Но като не е съвършено, до колко мога да „си отпускам” отклонение? Всичките да ги спазвам помалко или да спазвам например половината от тях или... 9 от тях. Мислейки в тази посока, не намирах отговор.

Докато един ден, беше петък, изчистих къщата си и се приготвих за съботата. Огледах наоколо и видях, че твърде добре съм си свършила работата. При творческата си работа върху нашата земя Господ употреби точно тези думи : видя, че това, което беше направил, беше добро. Същото самочувствие имах и аз, че съвършено съм се справила.

На другия ден сутринта влязох в хола. Слънцето огряваше стаята. Веднага на светлината стана ясно, че тук-там съм позамацала стъклата. Погледнах секцията, имаше участъци, незасегнати от парцала; на пода – косъмчета, кончета, малки боклучета... Всичко това не се забелязваше докато слънцето не огря стаята. Какво разочарование! А аз бях доволна от себе си и мислех, че идеално съм изчистила...

Ето колко съм съвършена! Толкова съвършено мога да пазя и заповедите! Моята правда е като омърсена дреха (Исая 64:6). Както на фона на слънчевата светлина се виждат мръсните участъци в стаята, така и на фона на Исус, светлината Исус, се виждат недостатъците ми.

Тогава, като не мога да изчистя съвършено, това повод ли е въобще да не чистя или да мина небрежно отгоре-отгоре, или да избърша праха на едната секция, а другата да оставя? Не! Ще я изчистя толкова, колкото мога. Дъщеря ми може би ще изчисти по-добре от мен, млада е; а майка – ще се справи по-зле от мен; тя е възрастна и немощна. И тогава разбрах: не е важно колко се старая и какъв е резултатът, а каква съм. Това означава да спазвам заповедите по дух, а не по буквата. А духът, който Господ е вложил в мен, е дух на любов. Десетте Божи заповеди не са „програма за спечелване на спасение”. Не са списък от правила и забрани. Законът е много повече от правене – неправене. Той е състояние на духа, отразяващо отношението ми към Бога и към хората. Отношение на любов. Каквото и да правя, колкото и да се старая, ако любов нямам, никак не ме ползва (1Кор.13 гл.)

И как няма да обичам Този, Който толкова ме обича, че даде живота си, за да сме заедно с Него във вечността! Аз също искам да съм с Него. И от любов, в моето несъвършенство искам да правя най-доброто, на което съм способна.

Защото Христовата любов ме принуждава... (2Коринтяни 5:14)

                        

         


                        ...ТАЗИ СЪЛЗА Е И ЗА ТЕБ! 

...Законът е много повече от правене – неправене.
Той е състояние на духа, отразяващо отношението
ми към Бога и към хората. Отношение на любов.
Каквото и да правя, колкото и да се старая,
ако любов нямам, никак не ме ползва...
С благодарност !

Мисля, че този разказ е най-достъпният начин да се разбере какво е направил Исус Христос на кръста за нас; колко много ни обича....

Не просто е убит от "лошите", както в някой филм. Разпъването на Божия Син на кръста е дълбока Божия промисъл - да поеме върху Себе си греховете на всеки един човек и да умре със смъртта, която ние заслужаваме.
Така, ако човек повярва във всичко това, Бог му вменява Исусовата правда и човекът бива оправдан; бива очистен все едно, че не е съгрешавал; подарява му се вечен живот.

За произхода му има много версии, но какъвто и да е той, празнуват го и християни, и езичници, и мюсюлмани...Хората обичат другите да се сещат за тях. Всички се радваме да получаваме подаръци. Разбира се истинската любов е много повече от даване и получаване на материални подаръци. Тя е постоянен поток от любезни дела, насърчаващи думи и неегоистични постъпки. Любовта би трябвало да се практикува и празнува всеки ден. Исус казва: "Това и Моята заповед, да се обичате един друг, както Аз ви възлюбих". Най-впечатляващата проява на любов се намира в Христос, отдал живота си за безбожните и неблагодарните, предоставяйки на всички ни възможността за спасение.
Това е безценният подарък, който Бог ни предлага всеки ден.