Първоначално човекът е имал красива физика и благородни черти, без наклонност към злото. Той бил надарен с висши умствени способности и творчески потенциал. Неговото съвършено послушание било гаранция за вечно щастие.

Човекът не бе създаден като робот, а със свободна воля, като свободен морален деец. Оценявайки мъдростта и добротата на Бога, той можеше свободно да избира своето поведение: да се покорява или не. Бог желаеше той да се развие от невинност към праведност, т.е. да срещне злото и да го отхвърли. Бог създаде една специална обстановка, в която трябваше да се провери лоялността към Него, а именно една забрана - Бит.2:15-17 “...И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.”

В Едемската градина сред хилядите дървета е забранен плодът само на едно дърво. Бог съобщава на човека, че в случай на нарушение на тази заповед, той ще загуби своето безсмъртие, ще стане смъртен. И след няколко стиха започва трагедията на човека - Бит.3:1-6 “А змията бе най-хитра от всички полски зверове...и  тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената: Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога да познавате доброто и злото. И като видя жената, че дървото бе добро за храна и че бе приятно за очите - дърво, желателно за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си, та и той яде.”

Св. Писание ни учи, че човекът е направил погрешния избор, използвал е свободата си против Божията воля. Тази стъпка бе фатална и доведе до фатални последици за човечеството. Човекът загуби своята невинност, безгрешното си естество.

Хиляди години по-късно един от колосите на духа се оплаква от покварената си от греха природа - Римл.7:17-19,21“... не аз върша това, а грехът, който живее в мен. Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая, но злото което не желая него върша. Окаян аз човек, кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” В този отчаян вик Павел стига почти до безнадеждност.  

Състоянието на човека и невъзможността със собствени сили да промени изроденото си естество и да се избави от смъртта е представено в Ерем.13:23: “Може ли етиопянин да промени кожата си или леопард пъстротите си? Тогава можете да правите добро вие, които сте се научили да правите зло.” И така, положението на човека е като че ли съвсем безнадеждно, ако някой не помогне - Римл.5:12 “Защото както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха - смъртта, и по този начин смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха.”  “Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ” Римл.6:23.

В това критично състояние на човешкия род Бог се намесва, за да спаси човека. Изработва и осъществява спасителен план, в центъра на който застава Божият Син. Апостол Павел ни предава вестта, че има надежда за окаяния грешник и тя е в Исус Христос - Деян.4:12 “И чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.”  Единствената ни сигурна надежда е Христос. В Неговата личност е развръзката на дилемата: да бъдем или да не бъдем! Чрез живота и смъртта Си, Христос проправи път за избавление на всеки, който повярва в Него. Един от най-хубавите стихове на Библията е Йоан 3:16 “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.”  Този стих разкрива дълбочините на Божията любов и страдание. Бог не се чувства удовлетворен от страданията и смъртта на престъпника, а желае доброто му - Езек.18:23,32 “Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия? - казва Господ Йеова,- а не е ли по-добре да се обърне от пътя си и да живее? Понеже Аз не благоволя в смъртта на оня, който умира, казва Господ Йехова; затова върнете се и живейте.”

Първото съобщение за спасение е в Едем - Бит.3:15 “Ще поставя и вражда между тебе и жената, между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти смаже главата, а ти ще му нараниш петата.”  Бог се обърна тук към змията, с която Сатана си послужи, за да измами човека. В присъдата над Сатана беше първото загатване за съществуването на спасителен план за падналия човек. Тук ни се разкрива един бъдещ световен конфликт между силите на доброто и злото. В тази борба ние всички сме участници без изключение. Но това знаменито пророчество предсказва и светлия финал, сигурната победа над сатанинските сили. В този стих се говори за “потомъка на жената”. Кой е този потомък? Всички родословни таблици в Библията са дадени по мъжка линия. Само тук се говори за потомъка на жената, с което се предсказва свръхестественото зачатие на Спасителя Исус Христос. Божият Син трябваше да остави небесната слава и да дойде на земята, за да ни помогне. Чрез силата на Св. Дух стана въплъщението на Христос, т.е. Той взе човешка плът и се роди като бебе от Мария.

Символът на Христовата жертва в Стария Завет е жертването на невинно животно. Една драматична сцена се е повтаряла многократно: съгрешилият израилтянин принасял в храма жертвеното агне, слагал ръцете си върху главата му, изповядвал греха си и го заколвал. Този принцип внушен от Бога чрез Мойсей, е така наречената заместническа жертва. Смисълът на всичко това е, че вместо да умре човекът поради своето престъпление, умира едно невинно животно като заместник. Това символично жертвоприношение сочеше напред към идещия Спасител, Който щеше да бъде истинската и достатъчна жертва за греховете на цялото човечеството. С този акт жертвоприносителят е изразявал вяра в идещия Месия. И когато се появи Христос на Земята, Йоан Кръстител Го видя и извика: „...Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!” Йоан1:29

В Исая 53 гл. пророкът описва страданията, духовното величие и жертвата на Човешкия Син за греховете ни: Ис.53:3-6,9-12. “Той бе презрян и отхвърлен от човеците, Човек на скърби и навикнал на печал; и както човек, от когото отвръщат хората лице, презрян бе и за нищо Го не счетохме. Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари, а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония. На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни... Защото не бе извършил неправда, нито имаше измама в устата Му. Но Господ благоволи Той да бъде бит, предаде Го на печал... Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него, и Той ще се натовари с беззаконията им... изложи душата Си на смърт и към престъпници биде причислен...взе на Себе Си греховете на мнозина и ходатайства за престъпниците” (Исая 53:3-6,9-12).

Когато на Голгота Исус каза “Свърши се”, за човешката раса се осигури спасение. На загиващия свят Христос хвърли спасително въже. Ние какво трябва да направим? Да се хванем за това спасително въже с ръката на вярата: “Повярвай в Господа Исуса и ще се спасиш ти и домът ти!” (Деян.16:31). Чрез вяра и искрено предаване на Исус, получаваме прощение на миналите си грехове, всекидневна сила и благодат за освобождаване от наследени и придобити влечения към злото. Ето помощта - Езек.36:26,27 “Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас; и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. И ще вложа Духа Си вътре във вас и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми и да ги извършвате.”



                                              ВЕЛИКАТА БОРБА




                         

                                    СПАСИТЕЛЯТ НА КРЪСТА







                                    ИЗБАВИТЕЛЯТ НА СВЕТА