Търпях, търпях, самолекувах се с каквото ми кажат, но накрая реших: отивам при личната лекарка! Имах много оплаквания и реших, че ако ги споделя всичките, тя ще се обърка и няма да знае от какво да ме лекува. Затова си избрах четири неща, които според мен са най-важни. По пътя си ги повтарях да не забравя кои точно съм си избрала. Докато чакам да ми дойде редът, пак си ги повтарях. Накрая влязох:

-Добър ден!                            

-Добър ден. От какво се оплаквате?

-От четири неща.

-?!?

-Да! Страдам от безсъние, главоболие, шум в ушите... и... четвъртото... четвъртото го забравих...

-Ами нищо, докато си го спомните, пригответе се да ви прегледам.

И започна: кръвно, прослушване на сърцето, на, на ,на...Но докато лекарката ме преглежда, все се мъчех да си спомня: какво беше четвъртото! И
изведнъж ми проблесна. Почти извиках:

-Спомних си!

-Да?

-Забравям! Това е четвъртото ми оплакване – много забравям!

 

 

Ами...това е!

                   
                   

Ами, ти си една здрава жена! Просто по-емоционална и мислеща, а това не е добре, може би за ушите ти. Убедена съм, че причината за безсънието е това... :) А за главоболието - може би, ако имаш по-ниско кръвно като мен и не пиеш кафе или не се разхождаш пеша - минимум 40 минути на ден! :) Прегръщам те и оздравявай! И аз ще опитам. Днес се заинатих и ходих пеша 3 часа. Прекрасно е!

всички вече сме "склери", и млади и стари. То от толкова информация и динамичен и напрегнат живот. Отровени, изхабени, обезверени и ни лекуват с хапчета. Една шепа и си в играта, и спреш ли ги... Откъснахме се от корените си, от земята, от спокойния живот и ето го резултата. Ставайки хора без минало, се превръщаме в хора без бъдеще. Поздрави, Ваничка и бързо оздравяване!

Ще се възползвам от съветите до колкото ми е възможно. Нямам много степени на свобода... гледам майка; тя вече не може да върви сама, придружавам я, но се мисли за млада и все се надига да става и да тръгва...
Когато писах постинга, бях много зле наистина, майка не спа 48 часа и аз с нея заедно... Сега нещата се канализираха; по-добре сме...
:) :) :)