Но момиченцето не можело да заспи. Тътенът над главите им, странното скривалище, тъмнината и липсата на майката – това било повече, отколкото тя можела да понесе. „Тате – прошепнала – там ли си?”

„Да, мила, тук съм. А сега заспивай!” – отвърнал ѝ той тихо. И тя се опитала, но просто не могла. Не след дълго нежният гласец проговорил отново: „Тате, още ли си там?” Таткото бързо отговорил: „Да, миличка, тук съм. Не се бой, просто заспивай. Всичко е наред.” За известно време имало само тишина. Всеки бил потънал в мислите си.

Но най-накрая, когато тъмнината и тишината станали непоносими, детето, което имало нужда да се увери отново, проговорило за трети път: „Тате, моля те, кажи ми само още едно нещо: Лицето ти насам ли е обърнато?” И в тъмнината гласът на бащата пристигнал до нея с бърз отговор: „Да, миличка! Татко е тук и лицето му е обърнато точно към теб”. След това момиченцето заспало със съвършеното доверие, което може да има само едно малко дете.

Ние сме деца и Бог е нашият Баща:

Бог е прибежище и сила за нас, ... затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила и планините се преместили,... ако и да бучат и да се вълнуват водите и планините да се тресат от надигането им. (Пс. 46:1-3)

Добра новина за избраните за предстоящата криза на земята. Независимо какво предстои, лицето на нашия Баща е обърнато към нас!

                                     Дуайт Нелсън