“А...Исус ка­за: Ако ня­кой е жа­ден, не­ка дой­де при Мен и да пие. Ако ня­кой вяр­ва в Мен, ре­ки от жи­ва во­да ще по­те­кат от ут­ро­ба­та му, как­то каз­ва Пи­са­ни­ето.”

„Как­то каз­ва Пи­са­ни­ето”. Хрис­тос се по­зо­ва­ва на Све­ще­но­то Пи­са­ние, ка­то на из­к­лю­чи­те­лен ав­то­ри­тет по вер­с­ки­те въп­ро­си. Следавателно един­с­т­ве­ни­ят ва­ли­ден кри­те­рий за оп­ре­де­ля­не уче­ни­ята на вя­ра­та тряб­ва да е Биб­ли­ята и са­мо Биб­ли­ята. Вся­ко уче­ние, идея, въз­г­лед и фи­ло­со­фия, ко­ито не се съг­ла­су­ват с пос­ту­ла­ти­те на Биб­ли­ята, ко­ито се от­к­ло­ня­ват или про­ти­во­ре­чат на Биб­лейс­ки­те уче­ния, тряб­ва да бъ­дат изос­та­ве­ни, ако ис­ка­ме да стиг­нем до пра­ва­та вя­ра. Ня­кои на­ши по­зи­ции мо­же да са ни лю­би­ми, ня­кои те­ории мо­же да ни до­па­дат и да из­г­леж­дат убе­ди­тел­ни, но ако не мо­гат да бъ­дат пот­вър­де­ни с тек­с­то­ве от то­зи ве­лик кри­те­рий – Биб­ли­ята – тях­на­та при­съ­да е “чо­веш­ко уче­ние”. Про­рок Исая пи­ше в съ­щия дух:

“Не­ка при­бег­нат при за­ко­на и при сви­де­тел­с­т­во­то! Ако не го­во­рят спо­ред то­ва сло­во, на­ис­ти­на ня­ма за­зо­ря­ва­не за тях.” Исая 8:20

Ако учи­те­ли­те на вя­ра­та не го­во­рят “спо­ред то­ва сло­во”, спо­ред “за­ко­на и сви­де­тел­с­т­во­то”, т.е. спо­ред Светото Пи­са­ние, те не го­во­рят ис­ти­на­та. Всич­ко то­ва мо­же да се су­ми­ра в след­но­то твър­де­ние: Ако аз вяр­вам в не­що и пра­вя не­що в ре­зул­тат на та­зи вя­ра, тряб­ва да съм в със­то­яние да по­со­ча ед­но “та­ка каз­ва Гос­под” в съ­от­вет­ни­те мес­та на Биб­ли­ята.

(Впрочем затова непрекъснато, всяко мое твърдение го подкрепям с цитат от Библията. Преди няколко дни един господин ме нарече „буквоядец”. Дразнят се, когато цитирам Библията, защото тя ги изобличава.)

Имен­но тук тра­ди­ци­ите и пре­да­ни­ята вли­зат в ко­ли­зия с Бо­жи­ето Сло­во. Съ­щес­т­ву­ва та­ко­ва де­ле­ние на хрис­ти­ян­с­кия свят, за­що­то се под­дър­жат раз­лич­ни уче­ния, дог­ми и цър­ков­ни пре­да­ния, ко­ито яв­но не се съг­ла­су­ват с уче­ни­ята на Биб­ли­ята. Та­къв бе и слу­ча­ят с ев­рейс­ка­та цър­к­ва в съв­ре­ми­ето на Исус. При един спор с ев­рейс­ки­те ста­рейши­ни Той им за­яви яс­но и нед­вус­мис­ле­но, че тех­ни­те цър­ков­ни пре­да­ния про­ти­во­ре­чат на Бо­жи­ето Сло­во. В края на то­зи ди­алог Исус им ка­за от­к­ро­ве­но, че ре­ли­гия, ко­ято по­чи­ва на чо­веш­ки за­по­ве­ди, е нап­раз­на – Мат.15:3,9:

“А Той им от­го­во­ри: за­що и вие за­ра­ди ва­ше­то пре­да­ние прес­тъп­ва­те Бо­жи­ята за­по­вед? ... Оба­че нап­раз­но Ми се кла­нят, ка­то пре­по­да­ват за по­уче­ния чо­веш­ки за­по­ве­ди.”

И та­ка, чи­та­те­ли мои, тряб­ва да се из­би­ра меж­ду чо­веш­ки­те тра­ди­ции и Бо­жи­ето Сло­во! Традициите на един народ не са лошо нещо, но те не трябва да се превръщат в религия. Както видяхме, пред Исус те са напразни поучения. Трябва да правим разлика между църковни празници и Библейски празници; между човешки поучения и Библейсски учения. Защото може да се окаже, че „служим” на Бога не така, както Той е казал и когато дойде втори път на земята, да се окажем извън портите на Светия град. А това е жалко.

Ако дейс­т­ви­тел­но ис­ка­ме да из­г­ра­дим пра­ва вя­ра, опи­ра­ща се на Биб­ли­ята, ес­тес­т­ве­но траб­ва да че­тем и изу­ча­ва­ме при­леж­но та­зи ве­ли­ка кни­га. Та­къв е и съ­ве­тът на Исус в Йо­ан 5:39: “Вие из­с­лед­ва­те Пи­са­ни­ята, по­не­же мис­ли­те, че в тях има­те ве­чен жи­вот и те са, ко­ито сви­де­тел­с­т­ват за Мен.”

И един пос­ле­ден въп­рос. Ня­кои хо­ра се оп­лак­ват от сла­ба вя­ра, имат съм­не­ния и ко­ле­ба­ния; как мо­же да се ста­би­ли­зи­ра на­ша­та вя­ра? Ап. Па­вел ни пред­ла­га прос­та ре­цеп­та – по­ве­че че­те­не и слу­ша­не на Бо­жи­ето Сло­во: ”И та­ка, вя­ра­та е от слу­ша­не, а слу­ша­не­то – от Хрис­то­во­то Сло­во”. Римл.10:17

Все­ки чо­век има смът­ни пред­с­та­ви за Бо­га, вло­же­ни по рож­де­ние, ня­ка­къв за­ро­диш на вя­ра. Но та­зи да­де­ност тряб­ва да се раз­вие чрез съз­на­тел­на дейност на ин­ди­ви­да. Вя­ра­та тряб­ва да се под­х­ран­ва от Сло­во­то Бо­жие, за да ук­реп­не, да ста­не жиз­не­на си­ла в жи­во­та ни. Писани­ята са ка­чес­т­ве­на ду­хов­на хра­на, от ко­ято не тряб­ва да се ли­ша­ва­ме ни­то ден.

Прек­рас­ни­ят ре­зул­тат на доб­ра­та вя­ра е мно­го ра­дост и удов­лет­во­ре­ние още се­га и тук, а ко­га­то нас­тъ­пи пос­лед­ни­ят час – спа­се­ние и без­с­мър­тие: „...из­пит­ва­не­то на ва­ша­та вя­ра, по-скъ­по­цен­на от зла­то­то, ко­ето ги­не, но пак се из­пит­ва чрез огън - да из­ле­зе за хва­ла и сла­ва и по­чест, ко­га­то се яви Исус Хрис­тос;  Ко­го­то оби­ча­те, без да сте Го ви­де­ли, в Ко­го­то ка­то вяр­ва­те, рад­ва­те се с не­из­ка­за­на и прес­лав­на ра­дост, ка­то по­лу­ча­ва­те след­с­т­ви­ето на вя­ра­та си – спа­се­ни­е на ду­ши­те си.” 1Петр.1:7-9