Знаете ли, че Бог не обича лакомите? Когато извежда израелтяните от робството в Египет и ги повежда към обещаната земя, в прехода през пустинята всяка сутрин им изпраща небесна храна – манна. Но, какво се случва... Манната им омръзва, започват да роптаят и даже искат да се върнат в Египет:

1. И народът роптаеше зле в ушите на Господа; Господ чу и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях и изгори неколцина в покрайнините на стана.

2. Тогава народът извика към Моисей; и Моисей се помоли на Господа, и огънят престана.

4. Разноплеменното множество, което беше между тях, показа голяма лакомия; също и израелтяните пак плакаха и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем?

5. Ние помним рибата, която ядохме в Египет, краставиците, дините, праза и червения, и чесновия лук;

6. а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма какво да гледаме освен тази манна.

7. (А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.

8. Народът се пръскаше наоколо и я събираше, мелеше я в мелници или я чукаше в кутли, и я вареше в гърнета, и правеше пити от нея; а вкусът й беше като вкус на пити, пържени в масло.

9. Когато росата падаше в стана нощем, падаше с нея и манна.)

10. И Моисей чу как народът плачеше в семействата си и Господният гняв пламна силно; стана му мъчно и на Моисей.

11. Моисей запита Господа: Защо не съм придобил Твоето благоволение, а си сложил върху мене товара на целия този народ?

12. Аз ли съм заченал целия този народ? Или аз съм ги родил, че ми казваш: Носи ги в скута си, както бавачка носи младенец, до земята, за която си се клел на бащите им?

13. Откъде у мене месо да дам на целия този народ? Защото плаче пред мен и казва: Дай ни месо да ядем.

14. Аз сам не мога да нося целия този народ, защото е много тежък за мен.

15. Ако Ти постъпиш така с мене, то убий ме още сега, моля, за да не видя злочестината си.

16. Тогава Господ каза на Моисей:

18. кажи на народа: Очистете се за утре и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? Защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо и ще ядете.

19. Няма да ядете месо един ден, нито два дни, нито пет дни, нито десет дни, нито двадесет дни,

20. а цял месец, докато ви излезе през носа и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, като казахте: Защо излязохме от Египет?

21. Моисей отговори: Народът, сред който съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти каза: Ще им дам да ядат месо цял месец.

22. Да се изколят ли за тях овцете и говедата, за да им бъдат достатъчни? Или да им бъдат събрани всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни?

 23. А Господ отвърна на Моисей: Скъсила ли се е Господнята ръка? Сега ще видиш ще се сбъдне ли думата Ми или не.

31. Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и ги остави да слитат долу над стана; а те летяха до два лакътя над повърхността на земята.

32. Тогава народът отиде и събира пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ, и целия следващ ден; онзи, който събра най-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана.

33. А докато месото беше още в зъбите им и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против народа и Господ порази народа с много голяма напаст.

 34. И нарекоха това място Киврот-атаава, защото там бяха погребани лакомите хора.



                                           ЛАКОМИЯ :)

За твое добро ти го казвам.

Но можеше да ми зададеш по-труден въпрос. Този го приемам като шега.

Няма да категоризирам нито стила, нито езика ти.

Убежденията са си мои. На никого не ги натрапвам. Никого не убеждавам, нито пък някой може да ме разколебае. В този смисъл не водя и спорове. Не ти допада - моля, не влизай и не чети.

и ми става тъжно.. за моите си "лакомства", за които евентуално не осъзнавам, че са такива. Че са много дребни пред голямата цел на Господ, пред великото му спасение... Нещата за които "плача в ушите на Господ"... и накрая Му става мъчно че плача и при това не разбирам кое е доброто...