Първа беше майката на убитата Ласи Петерсън. В притихналата съдебна зала тя плачеше и отправяше ругатни към Скот поради това, че беше отнел живота на дъщеря й и на нероденото бебе. След това към заседателите се обърна майката на Скот. Тя също плачеше и се застъпваше за живота на сина си. Двете майки се стремяха да измолят две диаметрално противоположни присъди.

Така ли ще бъде и при финалния съд, когато Бог ратифицира избора си по отношение на избраните?  Един разярен глас, викащ в полза на екзекутирането ни, и друг един глас, плачещ и пледиращ да бъдем спасени? На коя „майка” ще повярват „съдебните заседатели”?

Писано е: “Няма праведен нито един; няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един.” (Римл. 3:10-12)

Тогава? Ако ситуацията е въпрос на вина или невинност, всички губим. Точно като Скот Петерсън. Писанието е ясно и категорично – праведен няма ни един! Може да претършувате целия свят и няма да намерите ни един невинен. Нула на брой не-винни човешки същества, които живеята на тази планета.

Съжалявам, Боже – като че ли Твоето изследване за избраните започва с една голяма нула като за начало! И все пак – и това е грандиозното в случая – от Свещеното писание грее изявлението, че Бог си събира общество от мъже, жени и деца (едно „движение”, ако предпочитате дази дума) по лицето на земята и ги обявява за „избраните”!

Всички те са виновни и все пак спасени по благодат чрез вяра, очистени и осветени с онова освещение, без което никой няма да види Божието лице.

И ако това не е благодат в съдебната зала!