Може би имаме нужда да поразсъждаваме малко повече над днешния текст: „Господ наказва този, когото обича...”.

С Керън сме благословени да имаме две прекрасни деца – Кърк и Кристин. Когато бяха малки, си спомням как се привеждах към тях, гледах ги право в очите и им обяснявах опасностите от това, да си играят на пътя пред дома ни. „Минава кола – и бум!” Законът на нашето малко царство беше такъв – пътят не е в границите на позволеното!

Но да речем, че няколко минути след този „инструктаж” Кърк си играе в средата на улицата. Как трябва да постъпя като родител в този случай? Излизам бързо, хващам здраво момчето си за ръката, съпровождам го до къщата като любящ и милостив баща – и мога да ви уверя, че този път историята завършва по един леко по-различен начин. За да му покажа любовта си, аз ще „затопля” една част от неговата анатомия! Защо? Родителита знаят: ако наистина обичате своето дете, дисциплината е неразривно свързана част от проявяването на спасяващата любов.

По-различно ли стоят нещата за нашия Небесен Родител? Намерете колкото си искате истории. Библейският образец се измества, когато забравяме, че Бог е нашият Баща, а ние сме Негови деца. И избрани от Него, каквито сме всички, толкова ли е противоестествено да разберем, че за да ни настави и за да ни оформи според намеренията, коита има за съдбата ни, Той позволява да преживеем някои болезнени аспекти на реалността в живота си? Не винаги, дори не в повечето случаи, но все пак има такива, когато с ръка върху нашето рамо Той ни води „през долината на мрачната сянка”.

Ако само се доверявахме на любовта Му, би ли имало дисциплинираща мярка, която да причинява гняв и бунт в сърцата ни?

                                        Дуайт Нелсън




                           Първо - инструктаж!




                       Забравил инструкциите....