Как  изговореното от Бога слово извършва това, което е изречено, на нас не ни е дадено да знаем. Но след като Божието слово е само по себе си творческо и способно да създава и да извежда на бял свят нещо, което иначе никога не би съществувало и след като вярата е очакване, че Божието слово ще изпълни точно това, тогава ясно е, че вярата е... убеждение за неща, които не се виждат. (Евр.11:1)

По този начин С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща. (Евр.11:3) Упражняващият вяра може да разбира, а не да се досеща , че световете са били създадени чрез Божието слово.

Това е разликата между Божието и човешкото слово. Човек говори, но в думите му няма сила да извърши това, което е изрекъл. Ако иска да направи нещо от това, което е казал, човекът трябва да извърши нещо допълнително – необходимо е да изпълни словото си.

Не е така с Божието слово. Когато Бог каже, нещото става. И то става само защото е било изговорено. Бог няма нужда да изпълнява словото Си: то се изпълнява. Затова е невъзможно Бог да лъже. Не само защото не желае, но и защото не може. Защото когато говори и каквото изговори, то става.

Когато пророческото Божие слово се изговори за определено време, то се изпълнява когато времето дойде. То се изпълнява тогава, защото словото е изречено точно за това време и в него има творческа енергия, която прави така, че словото сътворява изреченото. ( И в Блог.бг има опция за публикуване на даден постинг на определена дата и час; колко повече Бог може да управлява времето, в което да се изпълни словото Му.)

Словото на Господа е Божествено. То е живо и могъщо. Божието слово е самоизпълняващо се. Да му се доверим и да разчитаме на него като такова, това е упражняване на вяра.



Бог каза и стана.
С вяра разбираме, че световете са били създадени от Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.