Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2012 23:35 - АЗ СЪМ ИНВАЛИД
Автор: vandela007 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1473 Коментари: 2 Гласове:
10

Последна промяна: 15.08.2012 23:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
      Отминаха Олимпийските игри. За кои добре, за кои – не; за едни с медали, за други с разочарования. Но на мен думата ми е за друго. Напоследък нараства подкрепата на една специална олимпиада –  Параолимпиада, която тази година ще се проведе от 29 август до 9 септември. Това е програма, откриваща на инвалидите възможност да се състезават, да почувстват вълнението, когато дадат най-доброто от себе си.

Участниците са поканени да бягат към приятел или член от семейството им, който ги вика насърчително от финала. Няма значение, че изпълнението е странно или тромаво. Всеки, който финишира, е победител и получава специална награда, прегръдки и слава.

Всеки път, когато наблюдавам едно от тези състезания, аз се задавям от сълзи, защото... разбирате ли, аз съм инвалид. Имам недъг по рождение. Родил съм се като грешник. А на финала на това специално състезание, в което участвам, протягайки ръце към мен и викайки насърчително е моят любим Баща, Който ме обича и аз не разбирам защо. Аз съм бавен, странен и тромав. Крайниците не действат така, както ми се иска. Понякога отмествам погледа си от Него и се препъвам. Отклонявям се от курса и падам, притеснен и засрамен. Но имам един по-голям Брат до мен, Който ми помага, когато падна; Който ме държи в прегръдките Си и дори ме носи на ръце.

В това надбягване има и един натрапник, който изпитва истинско удоволствие да ме плаши. Той постоянно ми нашепва, че няма смисъл да вървя към моя Баща. Казва ми, че Той е разочарован от изпълнението ми и се излагам за нищо.

Но когато погледна към лицето на моя обичащ Баща, Той винаги е там, протягайки ръце към мен.

- Но аз те посрамих – казвам.

А Той ми отговаря:

- Ставай. Просто продължавай да вървиш към Мен.

И аз започвам да осъзнавам, че всички остнали участници в това специално надбягване – всички с недъзи по рождение – съвсем не са мои съперници. Те бягат към своя Баща също като мен, борейки се да финишират, защото всеки, който продължи да върви до края на състезанието, е победител.

Колкото по-дълго продължава състезанието, толкова повече се удължава времето на вниманието ми. Разсейването става по-слабо и аз виждам лицето Му по-ясно. Той иска да стигна до там! Бягането става славно, когато Баща ми протяга ръце към мен, насърчавайки ме да продължа да вървя към Него дори когато се препъвам.

 

Не след дълго ще настъпи денят, когато всеки един от нас накуцвайки и препъвайки се, ще мине финалната черта и ще падне в прегръдките на своя Баща.

Той ще ви притисне и ще разберете, че сте победители. Защото Той ви викаше окуражително и вие вървяхте към Него.

Той е там и ви чака, защото ви обича.

Той наистина ви обича!

                                            Един участник


 




Гласувай:
10



1. анонимен - Вижте това:
15.08.2012 23:44
http://www.dnes.bg/mish-mash/2012/08/15/tia-e-moeto-syrce-az-sym-neinite-kraka.166192
цитирай
2. hristo27 - Всеки се е родил за да отиде към своя ...
18.08.2012 21:47
Всеки се е родил за да отиде към своя залез.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vandela007
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1288640
Постинги: 509
Коментари: 2092
Гласове: 5416
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031