Защото Господ наказва този, когото обича,

и бие всеки син, когото приема. (Евр.12:6)

Наблюдава се тенденция сред християните да разглеждат всяка неприятност, която им се случва, като нещо, дошло в резултат на „духовно воюване”. Смятайки, че са в попаднали в ситуацията на праведния Йов, който пострадал невинен (знаете историята от Библията), те веднага молят Бог да премахне злото, което ги е сполетяло. Проблемът е, че състоянието им може да няма нищо общо със сатана. Може много да ни се иска да обясним трудностите си като сатанински атаки, вместо да признаем, че по-скоро жънем това, което сме посели; и че този е начинът, избран от нашия Небесен Отец да ни възпитава. Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще пожъне. (Гал.6:7)  

Затруднението, което ни е постигнало, често обясняваме с атаки на сататна, а то може действително да е наказание от нашия любящ Отец: ако сте пренебрегнали ролята си на духовен учител за своите деца, Бог може да допусне да попаднат в грях; ако сте нечестни в работата си, Бог може да ви коригира, като понесете последиците. Би било глупаво да се молите Бог да облекчи безпокойството ви. Той ви дисциплинира, за да спечели вашето внимание и да внесе нужната промяна в живота ви. Колко е тъжно никога да не правим връзка между своите проблеми и Божията дисциплина. Неговото възпитание няма да помогне, ако го отхвърлим като „атака на сатана” или „духовна борба”.

Ако не разбираме Божието наказание, може да стигнем до там, че да Го обвиним, че не отговаря на молитвите ни или не може да ни защити от сатана. Всъщност Бог ни предупреждава за опасността, с която ще се сблъскаме поради своя грях.

Има ли трудни положения в живота ви? Възможно ли е те да са Божият начин за възпитание за вас?

Божието естество и същина е съвършена Любов и Той ще ви усъвършенства, имайки най-добрите намерения за вас.

 

                                              Ричард Блекаби 

Бог по никакъв начин не се меси в делата ни.Каквото посееш,такова жънеш.Всичко е лично,и обвиняването на Бог ,или въвличането в земните ни дела е конщунство.Защо???Бог отдавна е между хората,свален е от Юдите.И живее живот какъвто живеем всички.Как е станало???Ми призоваването Му,е равносилно на принизяването му до човек(и такъв си остава),е дело на юдите.така че Бог не е горе ,а между нас.