Християнството не е поредица от доктрини, в които вярваме; навици за практикуване или грехове за избягване. Християнството е близко растящо приятелство с личността на Исус Христос. Всяка дейност, която Бог ни заповядва, е с цел укрепване на връзката Му на доверие и любов с Неговия народ.

Бог е определил за нас поклонението, за да можем да Го видим в Неговата слава и да откликнем по правилен начин. За мнозина обаче то се е изродило в „религия” – поредното събрание, на което присъстваме по навик.

Бог ни е дал възможност да изразямаме своята любов чрез нашите дарения, но често даваме щедро, само за да успокоим гузната си съвест.

Бог ни е дал молитвата, за да разговаряме с Него, но често пренебрегваме този дар, като бързаме да „кажем една молитва”.

Той е установил заповедите като предпазно средство за тези, които обича, но за някои те са станали пътека за законничество.

 

Религиозна дейност, изключваща общението с Бога, е празен ритуал. Религията става традиция и е толкова „удобна”, че дори не се забелязва отсъствието на Бога във всички тези дейности.

Възможно ли е да се молим, да присъстваме на богослужения, да даваме дарения и въпреки това да не сме почувствали присъствието на Бога в живота си? Със сигурност! И е тъжен случай за опитността на много християни. Не се задоволявайте с такова християнство, в което нямате жива връзка с Исус Христос. Когато Той присъства, разликата е очевидна, не може да не я забележите!

 

                                                 Ричард Блекаби  

 

Права си Мели, Бог да благослови дните ти с МЪДРОСТ!

/това го споменавам във връзка със "заповедите"/
и аз й отговорих така:

‎"Бранить" на руски е "пазя". Значи за-браната на каквото и да е, е свързана с това да опазим себе си или другиго. Ако разсъждаваме така - вместо "забрани" трябва да ни водят Отговорност, Мъдрост и Любов : )