„Тъй като не сме под закон, а под благодат, вече няма нужда да почитаме десетте заповеди” – често чуваме този „аргумент”. Библията казва, че не сме под закон, но внушава ли ни, че сме свободни от задължението да се съобразяваме с него? В Римл. 6:14-22 четем: Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат. Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

Бих могла да спра до тук. Христос на кръста ни освобождава от проклятието на закона, благодатта ни дава сила за един победоносен живот и грехът вече не ни владее. Да грешим ли? Да не бъде! Това, че грехът не ни владее не означава, че ставаме безгрешини. Означава точно това – че не ни владее, нямаме афинитет към него, не кроим планове за престъпления; станали сме нови хора и на ум не ни идва да направим зло някому. Грехът не ни владее – владее ни любовта. Това прави Божията благодат в нас: Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят. (Тит 2:11,12) Благодатта ни променя. От слуги на греха ни прави слуги на послушанието, но как? Автоматично, с магическа пръчка ставаме съвършени? Не! Насила благодатта няма да ни направи съвършени. Не знаете ли как? Ап. Павел ни казва: Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате - било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

Забележете тези думи, които ап. Павел употребява: предавате се, покорявате се като послушни слуги. На кого? Има само две алтернативи: или на греха, или на послушанието. Средно положение няма. Господ ни е дал свободна воля. Всеки е свободен да избира, но никой не може да избегне последствията от своя избор. Само благодарение на Бога, с Негова помощ и с Негова сила можем да станем послушни на правдата: Благодарение обаче на Бога, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на онзи образец на учението, който ви бе предаден и освободени от греха, станахте слуги на правдата.

Вие се покорихте от сърце и станахте слуги на правдата! Така свободни от греха, отивате към святост. Но сега, като се освободихте от греха и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към святост, на която сетнината е вечен живот.

„Не е под закон” означава, че Исус е изкупил грешника; той с вяра е приел това, вече не е под осъждението на закона и Исус му дава сила за един нов живот. А за тия, които са под закон, ап. Павел казва: Знаем, че каквото казва законът, казва го за онези, които са под закона; за да се затворят устата на всеки и цял свят да се доведе под съда на Бога.” (Римл. 3:19) Тези, които са под закон, нямат нито защита, нито сила от Бога. Сами си се харесват, но стигат до съда на Бога.

Вие, които желаете да се оправдаете зрез закона, сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта. (Гал.5:4) Те търсят правда извън Христос и са във веригите на греха, законът ги осъжда, тъй като без Светия Дух никой не може да изпълни изискванията на закона; те са отпаднали от благодатта.

Ако на някой осъден на затвор по някаква амнистия му отменят присъдата, това за него е благодат. Ако той каже: „Не! Ще си излежа присъдата!” – той отпада от благодатта. Но ако приеме и излезе на свобода, това означава ли свобода да нарушава закона? Всъщност този престъпник би се чувствал радостен, признателен, благодарен, дори и задължен да зачита законите на държавата, която му е оказала милост. 

И когато Павел пита дали законът е анулиран за нас поради това, че вярваме в Христовата спасителна благодат, отговорът е, че законът не е отменен; точно обратното: той бива утвърден в живота на спасения чрез благодат християнин: Римляни 3:31 Тогава чрез вяра отменяме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.

Когато говорят за отменяне на закона почти винаги визират отменяне на съботата. Не съм имал случай, някой да твърди, че убийството или прелюбодейството не са грехове. Обаче думите на Исус, че не е дошъл да отмени Закона, а да го изпълни, пак не са достатъчен довод. Има много други цитати, които потвърждават, че Законът не е отменен:
Як. 2:10 Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.
Як. 2:11 Понеже Оня, Който е рекъл: "Не прелюбодействувай", рекъл е и: "Не убивай", тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.

Рим. 2:13 Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани
Рим. 2:16 в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.

Очевидно, след като има съд, трябва да има и по необходимост Закон, по който да бъдат съдени грешниците (т.е. човеците, защото "всички съгрешиха"). А след като има Закон, чрез който ще бъде съдени, то очевидно грешниците трябва да знаят точните заповеди (предписания) на Закона!

Накрая, нека кажем, че Законът на 10-те заповеди е наречен в Писанието вечен Закон и че Неговите заповеди ще продължат да бъдат валидни през цялата вечност! Христос бе камъкът, в Който се препънаха евреите, защото Го отхвърлиха като изпратения от Бога Изкупител! Законът е камъкът, в който се препъва днес целият християнски свят с изключение на Божия народ на остатъка (Адвентистите от седмия ден), защото отхвърля вечния и непроменим Закон на Бога (Святата Троица)! Много християни забравят, че Христос бе Този, Който учреди Съботата, седмия ден, при Сътворението, че чрез Него станаха световете и че Христос бе Този, Който със Собствения Си пръст написа заповедите на Декалога на каменните плочи!